BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2019
П В С Ч П С Н
« ное.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

130 години от Съединението на България

На шести септември страната ни отбелязва 130 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Историческият поход, довел до това велико събитие, тръгва ден по-рано от село Голямо Конаре, днес град Съединение. Начело на войската е Продан Тишков – Чардафон. По традиция Пловдив е център на тържествата днес. Това е и празникът на града.

В Пловдив вече е и държавният глава Росен Плевнелиев. Той ще е сред първите, които ще разгледат юбилейната изложба по повод 130 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Експозицията е подредена в Музея на Съединението. Акцент в нея е каретата на първия генерал-губернатор на Източна Румелия Алеко Богориди. Показват се фракът и куфарът на Захари Стоянов, както и редица вещи и снимки от архивите, националните и частни колекции, съхранили паметта за събитията от 1885-а година.

130-годишнината от Съединението стана повод и да потърсим хора, за които националният празник е и личен, защото е част от родословието им. Един от наследниците на Петър Шилев – организаторът на тайния революционен комитет за Съединението, разказа само пред камерата на БНТ за семейната традиция да се пази историческата памет. С него ви среща колегата Димитър Димтров.

Малка мемориална плоча на фасадата на кооперация в Пловдив е единственото свидетелство къде е била родната къща на Петър Шилев. Днес неговият пра пра внук арх. Георги Шилев живее на същото място и във фамилните архиви пази документални свидетелства с неоценима стойност. Съхранява спомените за един учител, кмет, депутат и общественик, който с тактичност и дипломация успява да помири Продан Тишков – Чардафон и Стоян Средев – двама от героите на Съединението.

Георги знае много за пра пра дядо си от своя баща – съименник на Петър Шилев и страстен изследовател на събитията от 1885 година.

Почти всички материали наследниците на Петър Шилев са дарили на музея в Пловдив. Включително и оръжието на най-дипломатичния деец на Съединението, открито по случайност.

За Георги Шилев Съединението е исторически урок от много страници. Страници, които и днес чете с национално самочувствие, а не с местен патриотизъм. Горд е с наследството си. С онова, което фамилията му продължава да събира и да пази за поколенията.

Кулминацията на честванията по повод 130 години от Съединението е на площад „Съединение” в Пловдив. Пред монумента ще се съберат редица общественици и представители на висшите ешалони на властта. Хиляди граждани също ще дойдат тук. В 20:30 ч. президентът и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев ще извърши вечерната проверка, последвана от пищна заря. Естествено Българската национална телевизия ще ви направи преки свидетели на случващото се.

Според историците 1885 година бележи един от най-високите върхове на волята на българския дух за държавност. На 6 септември е провъзгласено съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Вижте и още в прякото включване от Пловдив на Николай Райшинов.

Българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николов и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков) завземат конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с Георги Странски, което обявява съединението на Източна Румелия с Княжество България.

По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). На 8 септември 1885 г. княз Александър Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван като княз на Северна и Южна България:

“Да бъде известено на моя любим народ, че на 6-й того жителите на така наречената Източна Румелия след овладяването на тамошното досегашно правителство и избирането на друго правителство, обявиха съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушното Ме провъзгласиха за Княз на тая област. Като имам предвид благото Българский народ, неговото горещо желание да се слеят двете Български Държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам съединението за станало и приемам от сега нататък да бъда и се наименувам Княз на Северна и Южна България”.

След акта на 6 септември 1885 г. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница, а сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия. На 24 октомври 1885 г. е свикана конференция на представителите на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос.

На 2 ноември 1885 г. сръбските войски нападат България и започва Сръбско-българската война. Победата на България във войната на 16 ноември 1885 г. утвърждава съединението.

След продължителна дипломация на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 – 5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Турция подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.

Знамена за Съединението

100 трибагреника раздадоха пред Паметника на Свободата в центъра на Русе от местната структура на ВМРО. Тази година, желаещите да получат националното знаме, подписаха Патриотично споразумение. С него, те се ангажираха да развяват българския флаг от домовете си на всеки национален празник. Над 700 национални знамена са раздали през последните 5 години войводите в Русе.

Уникална експозиция от 20 пана показва лица и събития от Съединението на Източна Румелия и Княжество България от преди 130 години. Изложбата е подредена в центъра на Пловдив до Римския стадион.

Първото платно е картина, рисувана от архитекта на Източна Румелия и пряк свидетел на събитията – Пиетро Монтани. Показана е и снимка на известната картина от Берлинския конгрес.

За първи път се показва фотография с македонски доброволци, участвали в защита на Съединението.