BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Сентябрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Авг    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

Русия готова за Сан-Стефано 2

sanstefan0_1
Паметникът костница, който Русия издига през 1898 г. в истанбулското предградие Сан Стефано и 16 г. по-късно е взривен от турците, може да бъде възстановен.

Това заяви за «24 часа» от Москва Сергей Гайдаржи, директор на департамент за контрол на разходите във военнопромишления комплекс на Руската сметна палата.

sanstefan0_2

На своето заседание на 22 януари 2010 г. палатата е разгледала въпросите с разходите по реализация на Закона за увековечаване на паметта на загиналите за отечеството. «Там аз поставих и проблема с възстановяване на паметника в Сан Стефано. В този паметник са погребани над 5000 руски войни, но са намерили вечен покой и костите на много българи. Още повече че с удовлетворение разбрахме, че кръстът на разрушения паметник се съхранява в НИМ в София», заяви Гайдаржи.

Идеята за издигане на мемориала, който да увековечи Санстефанската епопея, донесла свободата на България, възниква още през 1883 г. Султан Абдул Хамид Втори дава разрешение за строителството. Първоначалната идея на руснаците е да изградят паметник на славата. След като получават разрешението от Високата порта, амбициите на страната победител се увеличават. Руската държава купува участък близо до мястото, където е подписан мирният договор. Заделя средства, изработва проект и вдига внушителен по размери и красота монумент. Освещават го на 6 декември 1889 г.

Паметникът в Сан Стефано е просъществувал само 15 г. Той е един от забравените символи на освободителната война през 1877-1878 г. и за него днес нито се пише, нито се говори. Любопитен е въпросът кои български воини са били погребани в Сан Стефано. Руският учен Сергей Капустин, който от години работи по тази тема, черпи информация за това от архивите на тогавашния руски военен аташе Пешков. Като дисциплиниран човек той е фиксирал всяка своя крачка.

Според дипломата първоначално задачата му е била да открие тленните останки на руски войници. В процеса на търсене обаче се натъкнал и на мъртъвци с български имена. По-късно се оказало, че една част са починали от раните си в руски военни болници и първо са били погребани във военните гробища към лазаретите.

Имало други, които са били мобилизирани в турската армия. След като по време на войната не оказвали нужното военно старание, били екзекутирани. Открити са телата на няколко български опълченци от редови бойци до полковник. Една малка част нашенци са били разстреляни след престой в турски съдилища и затвори.

Най-малко са били останките на български войни, загинали в немащабни военни действия, водени от руснаците по пътя към столицата на Турция.

Паметникът костница по външен вид приличал на пирамидална кула. На първото ниво се намирала масивна врата, към която води широко стълбище. Входът бил украсен от полукръгли арки. Други 2 стълбища водели към второто ниво. То било изпълнено в романо-византийски стил и напомняло на военно крепостно съоръжение. Поддържана от колони, най-високата част на зданието имала ярко изразен неославянски вид. Тя играела ролята на камбанария. На нея са били монтирани 5 камбани. Била е от яркозелен камък, който на слънцето й придавал фееричен вид.

Стените били изписани от руски майстори — 5-има випускници от Санктпетербургската императорска академия по изкуствата. Истински шедьоврисъздават художниците Ебрлинг, Стягов, Белащенко, Потриков и Глущенко.

На 14 ноември 1914 г. в 8,30 ч пред очите на хиляди хора в Сан Стефано паметникът е взривен. По време на Първата световна война турците влизат във война с Русия и решават да издигнат патриотичния дух на войската и народа с този вандалски акт. За по-внушително филмират цялата операция по разрушението. Заснетата лента се смята за първия документален филм в Турция. Оттогава 14 ноември се чества като Ден на турската кинематография.

Днес нищо не напомня на поколенията какво точно се е случило преди 131 г. в Сан Стефано. Още повече че на мястото на паметника нищо не е построено и парцелът пустее.

Сергей Капустин открива множество документи, които доказват правото на собственост на Русия за мястото на монумента. С тях е запознал представители на руското правителство и българския президент Георги Първанов.

Сергей Гайдаржи обясни, че в момента експерти на сметната палата превеждат и обсъждат всички документи, с които разполагат руснаците по темата за Сан Стефано.

«Въпросът за реставрацията на паметника намери поддръжка и в изказването на одитора в Сметната палата на Русия Виктор Косоуров, който се занимава с контрола на федералните средства по международната дейност», обясни Гайдаржи, който е с български корен. Прадедите му са от района на Шумен и са взели участие в опълчението, воювало в Руско-турската война през 1878 г.

За решенията на Руската сметна палата е изпратено информационно писмо до президента на Русия и до министерството на отбраната. Оценката на документите трябвало да приключи до 2 месеца, след което на шефа на палатата Сергей Степашин предстояла визита в Анкара. Било решено тогава пред турската страна да се постави и въпросът за възстановяване на костницата.

«Вече има подобен прецедент. Преди месец съдът във Франция постанови, че Русия става собственик на събора «Св. Николай» в Ница. Това е най-големият наш православен храм зад граница. В него е погребан престолонаследникът Николай, син на Александър Втори. Открит е през 1912 г. Досега негов собственик е била православна фондация, която е вземала входни такси за посещение. Нашите намерения са той да се разглежда и използва безплатно», обясни Сергей Гайдаржи.

Тъжна е историята на мемориала в Сан Стефано след неговото разрушаване. И до днес на мястото се валят кости с неустановен произход. След като преди година «24 часа» разказа историята на паметника, тогавашният директор на НИМ Божидар Димитров, сега министър, заяви, че кръстът от монумента се пази в сбирката на музея. Цариградските българи успели да го спасят и пренесат в София.

През 1921 г. в Анкара за съветски посланик е изпратен Михаил Фрунзе, близък съратник на Ленин. Новоизбран председател на Великото национално събрание е бъдещият турски президент Мустафа Кемал. В разговорите с Фрунзе Кемал поискал да разбере дали Москва не се е обидила от взривяването на паметника в Сан Стефано. Фрунзе отговорил, че на раздираната от гражданската война Съветска Русия не й е до него.

През октомври 1933 г. народният комисар по отбраната Климент Ворошилов посещава Турция. Предстои да се подпишат важни договори между Турция и Съветска Русия. За да покаже добра воля и добронамереност, президентът Кемал, който вече носи името Ататюрк, попитал руския министър дали Москва не би желала да си върне собствеността върху земите на мемориала. В отговор Ворошилов само махнал с ръка, сякаш отпъжда досадна муха, пише в книгата си «Сан Стефано» Сергей Капустин.

По-нататък в руско-турските отношения за паметника не става и дума. А костите на няколко хиляди руски и български войни още чакат да намерят своя вечен покой.