Финален резултат Чудесата на България

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
януари 2021
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Финален резултат Чудесата на България

Резултат

Царевец и Трапезица

Старинната част на Велико Търново включва три хълма – Царевец, Трапезица и Света Гора.
Основната крепост е на Царевец, където са били изградени Царският дворец и Патриаршията – двете главни институции за това време. Хълмът е бил защитен от внушителна крепостна стена с дължина близо 2 км и ширина до 2,60 м. Дворецът на българските царе – добре укрепен самостоятелен архитектурен ансамбъл, е разположен на равна тераса, най-удобното място на хълма. Главният вход е от север. Площта му е 4872 кв. м. За разлика от останките на крепостта Царевец, тези на Трапезица не са запазени толкова добре. Най-новите археологически проучвания показват, че крепостта е изградена не по-рано от началото на ХIII век. Сградите в нея са малко по-късни, като най-старите датират от 20-30-те години на същия век. Резиденцията на българските патриарси се издига на най-високото място на хълма. В средата на комплекса е разположен патриаршеският храм „Свето Възнесение Господне“.

Старият Созопол и островите Свети Йоан и Свети Кирик

Доскоро Созопол бе известен преди всичко със Стария град. От миналото лято обаче тук прииждат поклонници от цял свят заради откритите мощи на свети Йоан Кръстител. Старият Созопол включва 180 жилищни сгради от средата на XVIII и началото на XIX в.
Средновековният град е ограден с крепостна стена и кули, строени в началото на V век. Днес от защитните съоръжения са запазени значителни фрагменти, достигащи височина до 3-4 метра.
Недостъпният в годините на соца остров Свети Кирик край Созопол има площ от 83 дка. Тук са открити праисторически храм, елинистически храм, раннохристиянска базилика.
Проучванията на специалистите показват още, че тук се е намирал религиозният център на Аполония Понтика още от създаването на откритата базилика в края на VII век пр. Хр.
Островът Свети Иван е известен преди всичко с манастира си „Свети Йоан Предтеча“, крупен книжовен център през Средновековието. Там през 2010 г. бяха открити част от мощите на свети Йоан Кръстител.

Тракийски култов комплекс Старосел и Кози грамади

Край село Старосел е разположен един от основните центрове на древната тракийска култура. В Четиньова могила се намира най-величественият тракийски храм, създаден през V век преди Хр. Той е ограден от дълга 240 м и висока до 3,5 метра стена от хиляди камъни с идеална правоъгълна форма.
Главната камера е кръгла с диаметър 5,5 метра. По стените й се намират колони, а над тях се виждат орнаменти, оцветени в синя, червена и черна боя. На 30 м от главния храм е открит саркофаг с богато погребение.
Близо до Четиньова могила се намира Храмът с колоните. Макар и по-малък, той също впечатлява с красивите колони и помещенията, изградени от големи каменни блокове, които са с правилни правоъгълни форми.
Над Старосел в местността Кози грамади е втората уникална резиденция на одриските царе. Династията им е просъществувала до 343 пр. Хр., когато земите са превзети от Филип II Македонски.

Боянската църква

Боянската църква е сред малкото запазени средновековни храмове в България. Тя е строена през Х-ХIII в., като основната част е изградена през средата на ХIII в. с дарени от севастократор Калоян и съпругата му Десислава средства. Тя принадлежи към типа двуетажни църкви гробници.
Известна е най-вече със стенописите, датирани от 1259 г., които отразяват изключителните постижения на българската средновековна култура и се отличават с индивидуалност, убедителна психологическа характеристика и виталност. Изразителните реалистични портрети на ктиторите севастократор Калоян и съпругата му Десислава и на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина са едни от най-старите запазени портретни изображения на личности от българската история.

 

Белоградчишки скали

Белоградчишките скали са уникални каменни образувания, разположени в западния Предбалкан, и обхващат район, дълъг 30 км и широк 15 км. Този природен феномен е изваян от стичащата се дъждовна вода и ветровете в продължение на 200 милиона години, превръщайки безформения камък в скулптури, наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици. Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г.

Крепостта „Баба Вида“ във Видин

Крепостта „Баба Вида“ или Бабини Видини кули е разположена на големия завой на река Дунав при град Видин. Строежът на същинската крепост е започнал през Х век върху римски наблюдателен пункт. Крепостта е служела за защита на местния владетел и на целия град Видин през почти цялото Средновековие. „Баба Вида“ е силно разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. В днешния си вид тя включва двор с площ над 5 декара, 2 основни стени в 2 концентрични кръга и 4 кули.
Крепостта „Баба Вида“ играе важна роля и през османското владичество. За последен път е използвана за отбранителни цели по време на Сръбско-българската война 1885 г.

Арбанаси

Арбанаси е архитектурен резерват с уникални къщи, разположен само на 5 км североизточно от Велико Търново. Като селище преживява своя икономически разцвет през ХVII-ХVIII век. Основният поминък на населението са джелепчийството и суватчийството. Местните занаятчии търгуват от Цариград до Виена и натрупват огромни богатства. За възхода и благосъстоянието на жителите на Арбанаси свидетелстват запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 манастира.

 

 

Ивановските скални църкви

Ивановските скални църкви се намират на 22 километра южно от град Русе. Представляват уникална мрежа от около 20 малки скални църкви, параклиси и килии. Те са издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом. Свързани са с пътеки и скални стълби. Някога скалните църкви са били над 40, а килиите – около 300. Те са били обитавани от монаси, много от които граматици и книжовници. Български царе и боляри от епохата на Второто българско царство (XII-XIV век) са изпращали каменоделци да издълбаят в скалите нови храмове, а зографи да ги изпишат със светите изображения.

 

Свещарската гробница

Свещарската гробница се намира на 2,5 км югозападно от село Свещаре, област Разград. Времето й на построяване съвпада с периода на голям политически, икономически и културен разцвет на древнотракийското племе гети. В нея най-вероятно е погребан гетският владетел Друмихед. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Има дължина 7,50 м, ширина при фасадата – 6,50 м, и височина на гробната камера – 4,45 м. Състои се от коридор (дромос) и три квадратни камери – преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. В централната камера върху стената над гробните легла е развита в рисунка темата за обожествяването на владетеля. В центъра на композицията богинята поднася златен венец на владетеля, представен като конник. От двете им страни пристъпва процесия от прислужници и оръженосци с различни дарове в ръце. Тази рисунка по композиция и идея е много близка до големия фриз от Казанлъшката гробница.

Плиска

Първата българска столица – Плиска, е построена в хълмисто поле, което се пресича от няколко малки рекички. Заема площ от 23 кв.км, което е смайващ размер за времето си. Поради липсата на естествена защита градът има три концентрични отбранителни пояса.
Първият, който ограждал външния град, е бил дълбок земен ров с висок насип. Той очертавал цялата територия на столицата.
Вторият е бил направен от големи каменни блокове, образуващи висока около 2,5 м крепостна стена. Той очертавал вътрешен град, където били разположени жилищата на аристокрацията. Главният вход е бил на източната крепостна стена.
Третият пояс е бил тухлено укрепление, защитаващо дворцовия комплекс.

Мадарският конник и Шуменската крепост

Релефът Мадарски конник е изсечен в скала на 23 метра от основата й. Представлява единна композиция с център конник, бягащо куче, лъв и три групи надписи. Ездачът, който е в естествена големина, промушва с копие лежащия в краката на коня лъв.
Композицията на Мадарския релеф е допълнена с три групи надписи хроники. Едната е горе и е на хан Тервел (VIII в.), а две са долу – лявата на хан Кормисош (VIII в.), дясната на хан Омуртаг (IX в.). Археологическият резерват „Мадара“ с право се нарича „люлка на древна култура“. Освен Мадарския конник той е осеян с много забележителни доказателства за човешка дейност по тези земи от 4000 г. пр. н. е. до XV век.
Историко-археологически резерват „Шуменска крепост“ се намира в парка Шуменско плато над града. На това място укрепление и селище е имало още преди повече от 3200 години, използвано от траки, римляни, византийци и българи. През 1444 година, по време на кръстоносния поход на Владислав III Ягелон, тя била разрушена и опожарена.

Велики Преслав

Втората столица на Първото българско царство Велики Преслав се намира на река Тича. По времето на хан Омуртаг там са били построени дворец и крепост. Избрана е за столица от цар Симеон (893-927) по времето, когато България е в апогея на своето политическо и културно развитие.
Крепостта на Преслав, подобно на Плиска, се състои от външна и вътрешна укрепителна система. Запазени са внушителни останки от дворцов комплекс, състоящ се от две монументални сгради: Голям дворец, построен от крупни каменни блокове, и Западен дворец. На висока тераса в близост до дворците на Велики Преслав била разположена Златната църква, блестящ паметник на църковната архитектура на Първото българско царство.

Аладжа манастир

Аладжа манастир е скален манастир близо до Варна. Основан е през I век, но придобива завършен вид чак през ХII век. Монашеските килии, общите помещения и параклисите са издълбани направо във варовиковите скали. Те са разположени на две нива над земята и са свързани с външно стълбище. На долния етаж са били стаите на монасите, общите части и малка църква. Горният етаж е бил изцяло предназначен за параклис. На неколкостотин метра е сходният манастирски комплекс Катакомбите. Но запазените останки от него са далеч по-малко.

Рилски манастир

Рилският манастир е основан от отшелника Иван Рилски през Х век. Мощите му са изложени за поклонение на вярващите в главната църква. Манастирът се е радвал на авторитет още от създаването си. Всички наши царе – от Иван Асен II (1218-1241) до Иван Шишман (1371-1393) са правели големи дарения за светата обител. За това свидетелства и дарителски акт от цар Иван Шишман. Официалната държавна подкрепа по онова време помага на манастира да се превърне в мощен културен и духовен център. Светата обител достига своя апогей през ХII-ХIV в. Окончателно завършен е през 1837 г. Най-старата сграда в комплекса е каменна кула, създадена от местния феодал Хрелю през 1334-1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е само няколко години по-млада (1343 г.). Главната манастирска черква „Рождество Богородично“ е петокуполна, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостасът със своята невероятна дърворезба. Стенописите са дело на много майстори, но само Захари Зограф се е подписал под своите рисунки.

Земенски манастир

Земенският манастир „Св. Йоан Богослов“ е основан през ХI век. Единствената оцеляла до днес сграда в него е църквата – най старата запазена в българските земи. Храмът представлява триапсидна, кръстокуполна (кръст, вписан в квадрат) сграда, с купол, разположен върху висок цилиндричен барабан. Има кубична форма, а стените й са от дялани блокове – бигор. Стенописите в църквата са от ХI и ХIV в. и се отнасят към т.нар. народно направление в изкуството на Второто българско царство. От ХI век единственото оцеляло изображение е на света Ана. От по-късните рисунки са запазени ктиторските образи на деспот Деян и жена му Доя, на св. Иван Рилски, на св. Климент Охридски, на св. Йоаким Осоговски и др. Ктиторските портрети в Земенския манастир са най-старите и с най-голяма художествена стойност след ценните образи на Калоян и Десислава в Боянската църква.
Жилищният корпус в Земенския манастир е строен към средата на ХIХ в. и включва монашеските килии и огромните одаи за гости. След Освобождението единствената новост, добавена към интериора, е малка камбанария в двора до жилищното крило.

 

Несебър – Античен град

Древната Месемврия се е славела като град с най-много църкви на глава от населението. Строени са по времето на византийското, българското и османското владичество на града. В селище, разположено на скалист остров, свързан с тясна ивица земя с континента, се срещат както добре запазени раннохристиянски базилики, така и средновековни кръстокуполни църкви. Някои от най-внушителните са: църквата „Св. София“ или Стара митрополия, Базиликата на Св. Богородица Елеуса, църквата „Йоан Кръстител“, църквата „Свети Стефан или Новата митрополия, църквата „Св. Теодор“ (ХIII век), църквата „Св. Параскева“, църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“, църквата „Христос Пантократор“ и много други. Друг емблематичен обект, остатък от турско време, е Вятърната мелница.

Античен град Кабиле до Ямбол

На 7 км от Ямбол са открити останките на древния Кабиле, основан преди близо 4 хиляди години. Възникнал е като голямо оброчище на възвишението Зайчи връх край завоя на река Т. Жертвеникът на Зайчи връх е обърнат по посока на Слънцето, а на една от скалите и до днес е запазен изваяният образ на Артемида. През 341 г.пр.Хр. Кабиле е превзет от македонския цар Филип II, като по-късно в него е пребивавал и известният военачалник Александър III Македонски(Александър Велики). По-късно се превръща в резиденция на тракийските владетели. Находките датират от римско време – терми (римски бани), обществени сгради, казармени помещения, градски порти и крепостни стени. Монументална трикорабна базилика с мозаечни подове и по-малка – еднокорабна с басейн се отнасят към IV в. сл. Хр. През IV век сл.Хр. Кабиле е превзет от готите начело с Фритигерн. По-късно градът е разрушен от аварите и престава да съществува.

Долината на тракийските царе

Комплекс от гробници на древни владетели краси Казанлъшката котловина. Откритията започнаха с изнамирането на старата тракийска столица Севтополис. В центъра на Казанлък пък е разположена гробница от IV в. с почти запазени стенописи. Изображенията са на сражаващи се воини, владетел със съпругата си около отрупана с храни маса, слуги с дарове, кочияш с коне и колесница, с бясно препускащи двуколки. Цял древен град излезе на дъното на днешния язовир „Копринка“. В една от могилите Георги Китов намери и прочутата златна маска, която по предположения носи лика на тракийския цар Терес I, живял през VI в. пр. Хр.

 

Римска крепост „Диоклецианополис“ в Хисар

Хисаря, наричан още Аугуста, Диоклецианополис, Севтополис, Алексиополис, Топлица, има богата хилядолетна история. Още траките са използвали местните минерални води за лечебни цели и в знак на признателност са издигнали около изворите лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). Най-голям разцвет градът видял през римското владичество в I век сл. Хр. Оттогава са запазени останки от монументални крепостни стени, от бански постройки и съоръжения, обществени сгради и градският форум, старинни предмети, монети и др. През 306 г. била построена банската сграда при извора Момина баня, където и сега може да се види керамичен надпис, дълъг 16 метра, с имената на римските съимператори Максимилиан Галери и Лициний-баща. Римският император Диоклециан, установил се тук заради лечебните минерални води, дава името си на града – Диоклецианопол.

Тракийска гробница в село Александрово, Свиленградско

Гробницата с уникални стенописи от IV в. пр. Хр. е открита през 2000 г. Състои се от дълъг 15 метра коридор и две камери – правоъгълна и кръгла. Повечето от рисунките са добре запазени и на тях са изобразени ловни и бойни сцени, които илюстрират подвизите на погребания владетел. Върху бял фон са изобразени четири конници, придружени от пешаци, атакуващи глигани и елени. Те яздят различни по цвят коне – сив, жълт, бял и червен. Първите трима препускат наляво и само конникът с червения кон – надясно. Вижда се и погребално угощение, което прилича на намереното в казанлъшката гробница. В кръглата камера пък има портрет на млад мъж с надпис на гръцки „КОДЗИМАСЕС ХРЕСТОС“ (КОДЗИМАСЕС МАЙСТОРА). Открит е и стенопис, който показва пътя на починалия владетел и изпитанията, които той е трябвало да премине, за да стане херой полубог. Гробницата в Александрово, на 19 километра от Хасково, е една от най-внушителните, открити по нашите земи.

Вила Армира, Ивайловградско

Откритата през 1965 г. римска вила е кръстена на малката река, която тече наблизо. Постройката всъщност е богато обзаведен дворец от I век сл. Хр., с мраморна украса и оригинални подови мозайки. Внушителната двуетажна сграда с панорамна тераса притежава няколко спални, приемни, зала за пиршества, стаи за гости, работни дневни за жените, баня и открит басейн. Там е имало и ателие за художествена обработка на добивания в околностите искрящ бял мрамор. При разкопките са намерени почти 3000 фрагмента от мрамор. Особено ценна е мозайката от господарската спалня, в чийто северен край е изваян портретът на собственика с двете му деца. Специален интерес представлява и по-късна мозайка с изображение на Медуза Горгона. Вила Армира е била опожарена и разграбена, най-вероятно при битката за Адрианопол през 378 г.

Светилище Татул, Момчилградско

Скалното оброчище в Източните Родопи нашумя преди години като „гроба на Орфей“. На 14 км от Момчилград, в чудно красивата местност Кая башъ, е скрит един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи. За неговата точна датировка още се спори, тъй като се откриват материали от различни епохи. Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място на скалния връх заема гроб с ориентация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с подобен на арка издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо се от осем стъпала. Смята се, че светилището от ХII пр. Хр. е служело за пренасяне на жертви на древните тракийски божества.

Перперикон

Друга перла на Източните Родопи може да намерите на петнайсетина километра от Кърджали. Най-голямото мегалитно светилище в България е и едно от най-древните. Не без основание се предполага, че там е било светилището на Дионис. Езическият храм се състои от мощна крепостна стена, aкропол, изграден от огромни каменни блокове, дворец, изсечен в скалите на площ от 10 000 кв. м, и две предградия. В подножието на Перперикон остава село Горна крепост, а съвсем наблизо тече Перперишката река насред плодородна и живописна местност. В древността тук се е подвизавало тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите. След тях оброчището е било обърнато в християнски манастир и е било обитавано до османското нашествие.

Античният театър в Пловдив

Античният театър на Тримонциум, както в древността се е наричал град Пловдив, е разположен между двата хълма Джамбаз тепе и Таксим тепе. Построен по времето на император Траян (началото на II век), това е един от най-добре запазените до наши дни антични театри в света. Сцената е била украсена с фризове, корнизи и статуи. Разкрит е при археологически разкопки, проведени през 1968-79 година от Археологически музей – Пловдив.
Зрителната му част (театронът) е амфитеатрален и разделен на два ранга, всеки състоящ се от 14 реда седалки, издялани от мрамор, разделени на сектори от спускащите се към сцената стълбища. Двата ранга са разделени с широка хоризонтална пътека. Откъм страната на сцената се издига двуетажна постройка, наречена скене, със странични крила. Открити са надписи и изящни статуи. Античният театър имал възможност да побере от 5 до 7 хиляди зрители. Голяма част от постройката е разрушена в края на IV век от пожар или земетресение. Поради добрата акустика, която се дължи на специфичната архитектура на театъра, той и до днес се използва за концерти и други обществени прояви

Архитектурно-етнографски резерват „Стария Пловдив“

Старият град в Пловдив е уникален жив градски организъм, изграден от археологически обекти, музеи и галерии с ценни експонати, старинни сгради, действащи храмове с богата живописна и дърворезбена украса и църковна утвар. Криволичещите по стръмнините на трите тепета улички изненадващо разкриват несравними гледки. В Стария град може да се проследи цялото развитие на възрожденската жилищна архитектура след XIX век. Тук има по-стари къщи, носещи характеристиките на българската планинска къща с открит чардак, несиметричен план и с по-скромна декоративно-художествена украса. Пловдивчани пътуват много до Цариград, Венеция, Виена, откъдето пренасят успешно модела на пловдивската симетрична къща. Към средата на XIX век той се разпространява из цялата страна. Къщите са всепризнати шедьоври на майсторство. Отличават се с високохудожествени стенописи, пейзажно изографисани „алафранга“ ниши, дърворезбени слънца на таваните, шашарма юклуци (дълбоки долапи с орнаментални врати), стълбищни парапети, мраморни чешмяни корита и плочи. През 1979 г. Стария Пловдив получава европейски златен медал за опазване на паметниците от миналото.

Старият Мелник

Старият Мелник съчетава природни феномени и богата история. Най-малкият град в България се намира в планински район в югозападните поли на Пирин планина. Разположен е в живописна местност на 22 километра югоизточно от град Сандански на 437 метра надморска височина.
Името Мелник има чисто славянски произход. То идва от старинната славянска дума мел – бяла глина. С нея се означават скалите, сред които е разположен градът. Те са познати днес като Мелнишките пирамиди, които са едни от най-посещаваните от туристи на територията на България. Вътре в селището са запазени оригинални средновековни къщи заедно с крепостни останки. Градът е прочут с винарските си изби, произвеждащи най-хубавото червено вино в страната. В началото на Мелник се намира гробът на българския революционер и воевода Яне Сандански. В непосредствена близост е Роженският манастир, който е най-голямата обител в Пиринския край. Той е и един от няколкото средновековни български манастири, запазени сравнително непокътнати и до днес. Манастирът е построен през ХIII век и пази няколко чудотворни икони.

Сандански

Сандански е възникнал от римско селище, наричано Дезудава, а дошлите след това славяни го нарекли Свети Врач. В района на град Сандански се смята, че е роден и живял Спартак от тракийското племе меди. Днес градът е един от най-значимите балнеологични центрове в Европа за лечение на горните дихателни пътища и белите дробове.
С идването на римляните малкото селище било разширено и благоустроено. Каптирани били лечебните извори и построена голяма баня (асклепион). Селището прераснало в град вероятно по времето на император Пий (138 – 161) и било оградено с крепостни стени от местен речен камък. Голям разцвет градът достигнал по времето на византийския император Юстиниан II (527 – 565). До VI век градът е един от първите християнски епископски центрове в България. От това време са открити множество обществени сгради и раннохристиянски базилики, включително раннохристиянски епископски комплекс. След VI век градът бил разрушен. По тези места се заселило славянското племе стримонци (струменци), което нарекло селището Свети Врач, т.е. Свети лечители. Според преданието това име е свързано с двамата народни лечители – братята Козма и Дамян. В района има над 80 извора с температура 42-81°С, ниска минерализация, богат химически състав, лекуващи множество заболявания. Именно те привлекли вниманието на древните, които основали селище тук през II хилядолетие преди нашата ера.

Пернишка крепост

Пернишката крепост е разположена в югозападната част на град Перник, на десния бряг на река Струма на неголямо скалисто плато. Мястото на крепостта поради голямото си стратегическо значение е населено още от траките около V – VI в. пр. н. е. Смята се, че сегашната крепост е построена по времето на хан Омуртаг, когато селището влиза в пределите на българската държава и става гранична твърд. В края на Х и началото на ХI в. Перник е административен център на местния воевода Кракра. В началото на XI в. местното население оказало решителна съпротива на византийските завоеватели. През 1016 г. Кракра Пернишки удържа 88-дневна обсада и след многочислени загуби Василий II е принуден да се оттегли. Легендите за онова време твърдят, че кръвта от убитите византийски войници била толкова много, че дълги години червенеела по скалите в подножието на Пернишката крепост. От там дошло и названието на местността – Кървавото. Перник влиза отново в пределите на Второто българско царство през 1204 г., крепостта продължава да има своето важно стратегическо значение като център на административна област до падането на България под турско робство (1396 г.).

Археологически резерват Деултум

Римският град Деултум край село Дебелт е археологически резерват, който се намира на обширна равнина, на 20 км югозападно от Бургас. Той възниква като тракийско селище. По-късно то попада в пределите на Римската империя, където е изградена колония за ветерани – Колония Флавия Пацис Деултензиум. Изграждането на римската баня се отнася към късната античност – края на III в. от н.е., като е била преустройвана през следващите IV и V в.
Тук се намира един от първите символи на българска държавност – граничният вал Еркесията, както и единствената проучена в Европа средновековна митница. На нея Византия изплащала ежегодния си данък на България. Наред с печатите на известни византийски институции в района са намерени и първите печати на княз Борис I на юг от Стара планина. Има данни, че оттук е преминала първата делегация за покръстването на българите.

Ескус

Римският град Ескус край село Гиген, Плевенско е един от основните градове на римската провинция Долна Мизия. Основан е през 106 г. от император Траян по случай победата му над даките. Служил е като седалище на V Македонски легион. През 328 г., по времето на император Константин Велики, тук е бил построен Константиновият мост над река Дунав. Улпия Ескус е един от малкото градове в цялата Римска империя, който има на своя форум (градски площад) цели 4 храма.
Ескус (Oescus) на езика на тамошните траки вероятно означавало „вода“. Тук случайно са намирани в недалечното минало находки от къснобронзовата (ХIII-ХI в.) и желязната епоха (Х-VI в.). Ескус е тракийското име на р. Дунав. Градът е разположен на 5 км южно от вливането на река Искър в Дунав.