BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

От книгата на Стефан Тошев „Действията на Трета армия в Добруджа през 1916 година“

Запазени орфографията и стилистиката на оригинал.

На 5, а особено на б септември, голѣма радость бѣ обзела чиноветѣ отъ III армия, поради падането на Тутраканъ; загриженъ бѣ само щаба на армията, защото, тамъ долу при Добричъ, прѣзъ тия дни отиваха ожесточени боеве, края на които не можеше да се прѣдвиди. Прѣстоеше първото срѣщане на нашитѣ съ части отъ руската армия за бойната стойность на която всѣкой българинъ имаше найвисоко мнѣние. При това нашитѣ войски бѣха малко и нѣмаше съ какво да се усилятъ, понеже голѣмата часть отъ армията ни бѣ ангажирана при Тутраканъ и Силистра. Тия наши войски, които ще наричаме за напрѣдъ „Добруджански войски“, се състояха отъ 8й приморски полкъ 4 дружини, 1 дружина отъ 48й полкъ, 1 дружина отъ 4й маршеви полкъ и 1 артилерийско отдѣление отъ 5й артилерийски полкъ всички при гр. Добричъ; отъ 2 портови роти — въ гр. Балчикъ и отъ 2 роти и 1 батарея — при с. Чаушкьой.

На 5 септември, въ 5 ч. сутриньта, единъ ромѫнски полкъ съ 4 батареи настѫпилъ отъ с. Каралецъ къмъ Добричъ; а задъ него се виждали други колони. Въ 6 ч. неприятел скитѣ батареи открили огънь по окопитѣ ни, които били приготвени само за стрѣлба отъ колѣнѣ. Едноврѣменно съ ромѫнския боенъ фронтъ, настѫпващъ централно (срѣщу участъка на полковникъ Габаровъ), единъ руски коненъ полкъ отъ б ескадрона бързо се разгъналъ и стрѣмително се хвърлилъ въ атака срѣщу лѣвия флангъ, гдѣто се намирали 8а рота отъ Приморския полкъ и 4а рота отъ 48й полкъ. Нашитѣ войници запазили спокойствие и открили залповъ огънь, само когато конницата достигнала на 1000 крачки и 2 ескадрона, обстрѣляни силно, бързо повърнали назадъ, но другитѣ 4 про дължавали да летятъ. Въ нѣколко минути изпадала половината ездачи, но устрѣмътъ е билъ тъй силенъ, че нѣкой отъ раненитѣ заминали окопитѣ и паднали задъ тѣхъ. Останалитѣ живи, начело съ полковникъ Калмикова, прѣфучали къмъ тила и се хвърлили върху скорострѣлнитѣ ни батареи, прѣпускащи въ това врѣме по шосето, за да излѣзатъ на позиция. Начал никътъ на отдѣлението майоръ Илиевъ, забѣлѣзалъ това, бързо отбилъ батареитѣ и, като откачилъ, открилъ силенъ огънь на картечно дѣйствие. Половината ездачи била поносена, обаче другата половина успѣла да стигне до батареитѣ. гдѣто и намѣрила смъртьта си.

Закъснѣването на батареитѣ да заематъ опрѣдѣленитѣ си мѣста на позицията (поради късното прѣдаване на запо вѣдьта), дало възможность на ромѫнскитѣ вериги да напрѣд ватъ безспирно и тѣ вече достигнали на 200 — 300 крачки до окопитѣ, още позече, че вниманието на нашитѣ стрѣлци било устрѣмено къмъ конната атака, и, само слѣдъ като рускиятъ коненъ полкъ билъ поваленъ, тогава вече нашитѣ открили силенъ огънь срѣщу ромѫнитѣ. Извикани били на първата линия подръжкитѣ, излѣзли при ве ригитѣ и всичкитѣ началници и почнали да насьрдчаватъ войницитѣ. Пристигнали сѫщо и батареитѣ и бързо открили огънь. Тамъ се явили и нестроевитѣ войници, за да замѣстятъ убититѣ и раненитѣ, а тѣхната работа почнали да изпълняватъ мѣстнитѣ жители, българи и турци (отъ всички възрасти), носящи въ веригитѣ вода и патрони и изнисащи ранени и убити, — нѣщо, което силно насърдчило борцитѣ. Никой не мислѣлъ зь отстѫпване, а чакалъ се моментътъ да се приближи противника поблизо и да се хвърлятъ върху му съ ножове … Слѣдъ 10 минутна усилена стрѣлба, из веднажъ се надалъ по цѣлата линия общъ викъ ура и раз колебанитѣ ромѫни обърнали гръбъ, найнапрѣдъ прѣднитѣ, послѣ заднитѣ, а, слѣдъ това вече, и цѣлиятъ боенъ редъ почналъ бързо да отстѫпва, силно прѣслѣдванъ отъ ура гаиитѣ на батареитѣ, отъ залповетѣ и картечницитѣ. Урата се викала не само отъ бойната линия, но и отъ тила и отъ всички тамъ граждани, докато найпослѣ ромѫнитѣ окончателно се изгубили къмъ сѣвероизтокъ. Така опасно се бѣ почналъ и тъй смѣшно се свършилъ боя тоя день, въ който, между другото, веднажъ за всѣкога бѣ погребена легендата, че българскитѣ войници нѣмало да се биятъ срѣщу освободите литѣ си руси.

Понеже сутриньта въ 7 ч. 30 м., генералъ Кантарджиевъ бѣ донесалъ въ щаба на армията, че, за да се удържи, необходими му сж подръжки, Командующи армията заповѣда на началника на VI Бдинска дивизия да го подкрѣпи и да съдѣйствува енергично за отбиване на атаката. Той разпореди още: пристигащиятъ 53й п. полкъ (отъ VI Бдинска дивизия) да се прѣдаде къмъ Добричскитѣ войски, а сѫщо тъй и очакваниятъ 75й турски полкъ. При това, той разрѣши на генералъ Кантарджиева да притегли и останалитѣ въ Варненския укрѣпенъ пунктъ войски. Началникътъ на VI Бдинска дивизия още сѫщата вечерь изпратилъ бригадата си въ подкрѣпа на Добричскитѣ войски. Рекогносцировачнитѣ отряди донесли, че противникътъ е прѣтърпѣлъ голѣми загуби и е отступилъ въ пълно безредие. Узнало се сѫщо, че въ боя при Добричъ сж взели участие 30 й и 40й ромѫнски полкове и 1 дружина отъ 9й стрѣлкови полкъ, 9й и 10й Каларашки полкове, 1 руски коненъ полкъ и 8 батареи. Задъ тия войски се намирала 61а руска дивизия, която не могла да вземе участие въ боя, понеже привършвала съсрѣдоточването си. Противника оставилъ стотица убити; плѣнницитѣ казвали че имало голѣмо число ранени. Нашитѣ загуби били: убити 22 войника и ранени 22 офицери и 556 войници.
Цѣлиятъ 6 септември билъ употрѣбенъ за по здраво окопаване и за разпрѣдѣление на войскитѣ по участъцитѣ на позицията. Пристигнали въ Дсбричъ: 53й п. полкъ, 75й турски полкъ и 2 дружини отъ 4й маршеви полкъ, поради което генералъ Кантарджиевъ трѣбвало да повърне на генералъ Попова изпратената му подръжка отъ 35й и 36й полкове. Вече наближавало да се мръкне, когато противникътъ се появилъ неочаквано, и, като изкаралъ нѣколко батареи около с. Ези Бей, почналъ да обстрѣлва нашитѣ позиции. 6 неприятелски дружини се разгънали и бързо се насочили фронтално срѣщу Добричскитѣ войски, а задъ тѣхъ се забѣлѣзвали други още неприятелски части. Къмъ 6 ч. неприятелскиятъ боенъ редъ билъ вече очертанъ напълно и неприятелскитѣ вериги, постоянно викащи ура, продължавали неспирно да се приближаватъ, обаче нашата пѣхота все още не откривала огънь. Тая ура и сивиятъ цвѣтъ на руската униформа, прилична на нашата, ввели въ заблуждение войницитѣ, че това трѣбва да бѫдатъ наши, поради което послѣдвало едно колебание, а неприятельтъ билъ вече съв сѣмъ близко. Въ тоя критиченъ моментъ, началникътъ на артилерията майоръ Илиевъ бързо отишелъ при генералъ Кантарджиева и му доложилъ, че въ тржбата ясно се виждало че това сж руски части, и послѣдниятъ бързо заповѣдалъ да се открие огънь. Въ мигъ нашитѣ окопи пламнали и до стигналитѣ на 200 крачки руски вериги били принудени да залѣгнатъ и да почнатъ да се окопаватъ. Понеже вече се стъмнявало и въ никой случай не трѣбвало да се оставя противникътъ да замръкне близо до окопитѣ и отъ тамъ, прѣзъ нощьта, на единъ дъхъ, да се хвърли съ щикове, генералъ Кантарджиевъ изпратилъ началникъ щаба си подполковникъ Рачевъ, по бойната линия, да прѣдупрѣди частитѣ за прѣдстоящия ударъ, а слѣдъ малко заповѣдалъ обща контръатака. И ею, по даденъ сигналъ, всички скочили и съ гръмко ура, по цѣлата бойна линия, се хвърлили на ножъ. Тоя неочакванъ налѣтъ смаялъ противнака и, часть отъ веригитѣ му избѣгала, а друга останала и намѣрила смъртьта си въ борбата съ ножове и щикове. Бѣгащитѣ вериги повлѣкли съ себе си и подръжкитѣ, и отстѫплението станало общо.

Въ това врѣме бригадата отъ VI Бдинска дивизия, връщайки се отъ Добричъ, за да се съсрѣдоточи, споредъ заповѣдьта отъ Командующи армията, въ района Османъ Факж— Арабаджи—Чакърча (за по ефикасно дѣйствие въ флангъ на противника), чула артилерийския силенъ огънь и забѣлѣзала, че двѣ наши роти отъ лѣвия флангъ на Добричскитѣ войски почнали да отстѫпватъ. Тогава генералъ Поповъ, за да спомогне на генералъ Кантарджиева, заповѣдалъ бригадата да заеме позиция въ флангъ на руситѣ и артилерията да открие бързъ огънь върху противника. Това разгъване на фланга спомогнало твърдѣ много за успѣшною отбиване на руската атака срѣщу Добричскитѣ войски.

Генералъ Кантарджиевъ, бояйки се, че дѣсния му флангъ може да бѫде обходенъ на другия день, поискалъ вечерьта отъ генералъ Попова да му изпрати отново на помощь двѣ дружини и едно артилерийско отдѣление. Найнапрѣдъ генералъ Поповъ не билъ съгласенъ, понеже намиралъ, че дѣсния флангъ на Добричскитѣ войски не е важенъ, и че отъ района на разположението си, при Османъ Факж—Чакърча, бригадата ще бѫде много по полезна съ фланговитѣ си дѣйст вия, отколкою да отдѣля части и да ги праща въ Добричъ. Оцѣнка твърдѣ правилна; обаче покъсно той се съгласилъ (прѣзъ нощьта срѣщу 7) и му изпратилъ въ помощь 2 дружини и 1 полско артилерийско отдѣление. Съ това VI Бдинска дивизия останала за 7 септември само съ слѣднитѣ сили: 35й Вратчански полкъ—2. дружини, 36й Козлудуйски полкъ — 2 и половина дружини, 4 батареи и 3 роти пионери (1 дружина отъ 36й Козлудуйски полкъ била изпратена западно въ лѣво странично прикритие, а 2 роти заемали интервала между дивизията и Доброчскидѣ войски).
Както видѣхме погорѣ, настѫпването на нощьта бѣ по прѣчило на Добричскитѣ войски и на VI Бдинска дивизия да прѣслѣдватъ и противника, не обезпокояванъ, се бѣ изгубилъ въ сѣвероизточна посока, като оставилъ на полесражението около 500600 трупа. Въ боя сж участвували тоя день 242й и 243й руски полкове (61а дивизия), съ една руска артилерийска бригада и съ части отъ 12й, 33й, 40й и 73й романски полкове.

Да, противникътъ билъ отхвърленъ, обаче, знаейки упо Ритостьта на руситѣ, една нова атака на другия день, 7 септемврий, се считала повече отъ вѣроятна, и всички се стѣгали и усилено окопавали. Трѣбва да се отбѣлѣжи, че, и прѣзъ тоя день, гражданитѣ и гражданкитѣ помагали на войницитѣ. На дълги върволици тѣ носяли гранати отъ гарата, сандъци съ патрони, вода за пиене и за картечницитѣ, раздавали хлѣбъ и сирене, отписали раненитѣ и, весели и засмѣни, рискували живота си. Болницитѣ били прѣпълнени съ доброволки милосердии сестри.
Нашитѣ загуби били: убити 37 войници и ранени 10 офицери и 178 войници. Умрѣлъ отъ рани командира на 8й Приморски полкъ подполковникъ отъ генералния щабъ Минковъ.
Прѣзъ нощьта срѣщу 7й, 2 роти отъ 8й Приморски полкъ ненадѣйно нападнали 13й и 33й ромѫнски полкове, които заели привечерь с. Гелинжикъ, изблъскали ги съ ножъ и завладѣли отново селото.
Настѫпилъ 7 септември и прѣдположението за нова руска атака се оправдало. Щабътъ на 111а армия особено скжпѣше за посоката западно отъ Добричъ, отъ която противника, при успѣхъ, едноврѣменно щѣше да заплаши, както Добричкитѣ войски да бѫдать отхвърлени къмъ морето, тъй и цѣлиятъ дѣсенъ флангъ и тилъ на армията. Ето защо Ко мандующи армията бѣ рѣшилъ Бдинската бригада, въ пълния си съставъ, да остане и тоя день съсрѣдоточена въ района Чамурлий — Османъ Факж — Чакърча, като при нужда притегли и новопристигналиятъ 53й полкъ. Той не знаеше, че генералъ Поповъ е далъ прѣзъ нощьта 2 дружини и 2 батареи на генералъ Кантарджиева и считаше че Бдинската бригада е достатъчно силна, за да нанесе ударъ въ флангъ на противники, настѫпващъ къмъ Добричъ.

Въ б ч. сутриньта, противникътъ отново се появилъ и почналъ да обстрѣлва съ силенъ артилерийски огънь позицията на Добричскитѣ войски и насочилъ значителни части къмъ Добричъ, а други, още поголѣми сили по посока на Бдинската бригада. Вижда се, че противникътъ, срѣщналъ вече два пѫти сериозна съпротива по фронта и заплашванъ на фланга отъ Бдинската бригада, рѣшилъ да замахне по дълбоко на западъ и да повали войскитѣ на тоя флангъ. Негова планъ билъ: съ часть отъ 61а руска дивизия да демонстрира срѣщу Добричскитѣ войски, а съ масата си да удари върху Бдинската бригада, която и тоя пѫтъ трѣбваше да отиде да съдѣйствува на Добричскитѣ войски.

Още съ почването на боя срѣщу Добричскитѣ войски, генералъ Поповъ рѣшилъ да атакува право на изтокъ, въ флангъ на противника, обаче послѣдния не дочакалъ удара и самъ ударилъ въ флангъ. Въ б ч. сутриньта той открилъ силенъ огънь по позицията на Бдинската бригада и тръгналъ да атакува 35й Вратчански полкъ, който заемалъ позиция no в. 122 — с. Чакърча. 3а дружина отъ тоя полкъ, нощувала при с. Чакърча, тръгнала да си заеме участъка и изведнажъ попаднала, по съвършенно открита мѣстность, подъ силенъ артилерийски огьнь (съ батарейни редове) и понесла значителни загуби. Доблѣстниятъ й командиръ подполковникъ Чолаковъ падналъ тежко раненъ и въ късо врѣме излѣзли отъ строя нѣколко офицери и подофицери, обаче при все това дружината продължила напрѣдъ и успѣла да застане на позицията. Тамъ храбриятъ 35й Вратчански полкъ (2 дружини), абсолютно задавенъ отъ силния неприятелски огьнь, почналъ да изнемощява, още повече че 4тѣ батареи на бригадата, разпрѣдѣлени по участъци, не могли да се противопоставятъ ефикасно на неприятелската артилерия.

Командирътъ на бригадата, като видѣлъ тежкото положение на 35й Вратчански полкъ и постоянното приближаване на противника, заповѣдалъ на 36й Козлудуйски полкъ да се насочи сѣверо източно и да удари въ флангъ на настѫпающия къмъ Вратчанци противникъ. Къмъ 8 ч. пр. пл. артилерийското отдѣление промѣнило позиция и почнало да изсипва ураганитѣ си въ флангъ на неприятелскитѣ части, обаче тутакси 2 неприятелски гаубични и 2 полски батареи бързо излѣзли на позиция около с. Кара Синанъ и съсрѣдоточили фланговия си огънь върху двѣтѣ наши батареи. Неприятелскитѣ части все повече прииждали и приближавали и пѣхотниятъ имъ огьнь вече почналъ да поражява батареитѣ. Противникътъ се указалъ въ голѣмо прѣвъзходство; при това задала се отъ фланга цѣла сръбска дивизия срѣшу двѣ и половина Козлудуйски дружини. Борбата била съвсѣмъ неравна; полкътъ се намиралъ вече въ много лошо положение и загубитѣ станали грамадни. 30% отъ офицеритѣ, излѣзли отъ строя; подофицеритѣ сѫщо, и вече, въ 8 ч. 30 м. пр. пл., разколебания полкъ почналъ да отстѫпва.

Юначното държане на двѣтѣ наши батареи не могло да помогне; пѣхотата ги заминала и тѣ били принудени да закачать и се оттеглятъ. Часть отъ неприятелската пѣхота, прѣслѣдвайки, се насочила по дола къмъ Османъ Факж въ обхватъ, друга се спуснала къмъ батареитѣ. Къмъ 9 ч. пр. пл. полкътъ вече въ пълно безреди отстѫпвалъ къмъ с. Османъ Факж. Батареитѣ, заели нова позиция отзадъ, се мѫчили да спратъ фронталното напрѣдване на противника, обаче флан говитѣ неприятелски части продължавали силно да напиратъ и да поражяватъ отстѫпающитѣ. Командирътъ на полка полковникъ Гладичевъ билъ раненъ. Увѣщанията на оцѣлѣлитѣ пѣхотни и артилерийски началници, да спратъ отстѫпващитѣ, не подѣйствували.
Въ 10 ч. 30 м. пр. пл., положението на 36 й Козлодуйски Полкъ било слѣдното: една батарея стрѣляла отъ могилитѣ Югозападно отъ с. Арабаджи, друга батарея била въ движение къмъ сѫщата позиция, заобиколена съ около 100 пѣхотинчи и, найсетнѣ, на около 300 крачки отъ Османъ Факж, двѣ малки вѣриги отъ по 200 човѣка (мѣжду тѣхъ и ранения полковникъ Гладичевъ) чакали да срѣщнатъ фронтално противника, а останалата часть отъ полка продължавала въ безредие да отстѫпва къмъ с. Арабаджи и Голѣмо Чамурлий.

Съ отдръпването на 36й Козлодуйски полкъ, положението на 35й Вратчански полкъ, останалъ на позицията, се силно влошило. Противникътъ почналъ сериозно да застрашава оголения му лѣвъ флангъ и, за да се помогне, оставали само ротитѣ отъ ба пионерна дружина, които бързо били извадени на фланга и заели позиция. Обаче пионеритѣ имали само по 60 патрона и скоро ги изстрѣляли, а пъкъ нѣмали ножове на пушкитѣ; при това тѣ скоро прѣтърпѣли голѣми загуби и офицеритѣ имъ били избити и ранени. Протвникътъ наближавалъ, обаче командирътъ на 35й Вратчански полкъ не разполагалъ вече, съ подръжки освѣнъ съ остатъцитѣ отъ пионеритѣ и още съ 20—30 отпускари; които подъ началството на запасния подпоручикъ Поповъ и на фелдфебеля отъ 35й Вратчанския полкъ Черешаровъ, заели позиция при една могила и спирали опититѣ на противника да настѫпи въ флангъ на Врачанци. Двѣтѣ батареи били принудени да напуснатъ позицията си при Арабаджи и да се оттеглятъ въ южа посока.

Въ тоя критически моментъ, началникътъ на дивизията генералъ Поповъ, помолилъ генералъ Кантарджиевъ да му повърно възможно поскоро взетитѣ прѣзъ нощьта 2 дружини отъ 35й Вратзански полкъ и 2 тѣ батареи. При това той до несалъ за тежкото си положение и въ щаба на армията, гдѣто, още сѫщата мимута, Командующи армията телеграфиралъ на генералъ Кантарджиевъ да съдѣйствува енергически съ дѣсния си флангъ на Бдинската дивизия, а на генералъ Колева — да настѫпи незабавно къмъ Добричъ и да атакува въ флангъ и типъ рускитѣ части, дѣйствующи въ флангъ на Бдин цитѣ, като добавялъ: „насочването на конната дивизия да стане найенергично и влиянието й върху боя незабавно да се прояви.“ Началникътъ на Конната дивизия получилъ тая заповѣдь, когато е билъ вече на пѫтъ къмъ Добричъ.
Въ сѫщото това врѣме, вървялъ силенъ бой и при Добри чскитѣ войски. Къмъ 10 ч. 40 м. пр. пл. генералъ Кантарджиевъ, слѣдъ като се увѣрилъ, че опасность за дѣсния му флангъ не сѫществува (каквато дѣйствително и нѣмало) и че противника е насочилъ главния си ударъ къмъ Бдинската бригада, разпо редилъ Добричскитѣ войска да настѫпятъ съ дѣсния си флангъ и да атакуватъ лѣвия неприятелски флангъ. Това му рѣшение сьвпадало напълно съ заповѣдьта отъ Командущи армията № 4366. Частитѣ отъ Добричскитѣ войски, ако и бавно, лочнали да се подавать напрѣдъ и накарали противникътъ да притегля войски срѣщу тѣхъ. При това генералъ Кантарджиевъ повърналъ и исканитѣ 2 дружини отъ VI Бдинска дивизия, а двѣтѣ й батареи поставилъ на позиция близо до фронта на тая дивизия.

Къмъ 1 ч. сл. пл. генералъ Поповъ отишълъ при двѣтѣ батареи при с. Чакърча и взелъ бързи мѣрки: Збй Козлодуйски полкъ да се спре при тѣхъ, а другитѣ двѣ батареи да заематъ позиция за обстрѣлване на дола, по който против никътъ обхождалъ дѣсния флангъ на 35й Вратчански полкъ. Дѣснофланговата дружина отъ 35й Вратчански полкъ, която отблъсквайки неприятелскитѣ атаки, все още се задържала на първоначалната си позиция, загубила вече офицеритѣ и подо фицеритѣ си, била принудена найпослѣ да се оттеги на слѣд ния гребенъ, при което 2 нейни картечнаци съ прислугата били обхванати отъ противника и картечницитѣ плѣнени, а прислугата избита. Вториятъ вече дружиненъ командиръ билъ раненъ и третия поелъ командуването й. Патронитѣ били вече на привършване, а, при бъркотията, нѣмало какъ да се под несатъ.
Въ тоя критиченъ моментъ, 2тѣ роти отъ 36й Козлодуйски полкъ, останали отъ вчерашния день на лѣвия флангъ на Добричскитѣ войски, подъ командата на храбрия поручикъ Календеровъ, прѣминали въ енергично настѫпление и обхванали неприятелскитѣ части, които отъ своя страна вече обхващали фланга на 35й полкъ, и, съ вѣрния си залповъ огънь, успѣли да задържатъ понатагьшното напрѣдване на противника. 35й Вратчански полкъ, насърченъ отъ това, почналъ да проявява нова упоритость и противника се спрѣлъ, обаче отъ развития до максимумъ артилерийски и пушечетъ огънь, Врат чанци отново понесли голѣми загуби. Въ 1а дружина и тре тиятъ вече командиръ билъ раненъ и командуването поелъ единствениятъ оцѣлѣлъ офицеръ, запасниятъ подпоручикъ Димитровъ. Едва чакъ къмъ 31/2 ч. сл. пл., когато противни кътъ вече пъплялъ къмъ лѣвия флангъ на полка и положението висяло на конецъ, задали се дългоочакванитѣ 2 дружини отъ тоя полкъ, повърнати отъ генералъ Кантарджиева, и тутакси едната е била насочена къмъ лѣвия флангъ на 35й полкъ, а другата въ подкрѣпа на 36й полкъ при с. ftpa баджи, съ което положението за извѣстно врѣме било затвърдено. Противникътъ се спрѣлъ и не проявявалъ вече опитъ за напрѣдване; виждало се, че той сигурно се бои отъ нѣщо откъмъ сѣверъ и като че нарочно изчаква.

Конната дивизия, тръгнала въ 10 ч. пр. пл. на изстрѣли вече къмъ 4 ч. сл. пл. се появила на бойното поле въ флангъ и тилъ на противника при с. Чамурлии. Придаденитѣ къмъ нея 2 Ловчански дружини, успѣли да изминать цѣлия пѫтъ съ найусиленъ маршъ и току слѣдъ конетѣ, бьрзо се насочили къмъ с. Османъ Факѫ. Срѣшу имъ настѫпилъ откъмъ с. Настардинъ цѣлъ сръбски полкъ, обаче изморенитѣ Ловчанци бързо се разгънали и, слѣдъ кратка прѣстрѣлка, стремително се хвърлили въ атака и го обърнали въ бѣгство. Едноврѣменно съ това Конната дивизия, като оставила за слонъ срѣщу противника при с. с. Настардинъ и Сейдали, се насочила още подълбоко, въ флангъ и тилъ на сръбския боенъ редъ. Изненадания противникъ първоначално стоялъ твърдо по окопитѣ си, обаче задавенъ отъ артилерийския и картеченъ огънь и заплашенъ на фланга отъ конницата и отъ Ловчанци, почналъ да отстѫпва, а слѣдъ малко и да бѣга. Прѣслѣдвани отъ ураганитѣ и атакувани отъ 2 й коненъ полкъ, сръбскитѣ части били повалени, и цѣлия дѣсенъ флангъ на противника билъ окончателно компрометиранъ. Веригитѣ, натискащи до това врѣме тъй силно върху изнемощелия фронтъ на 35й Вратчански и 36й Козлодуйски полкове, както и ба тареитѣ, майсторски укрити въ гьнкитѣ на мѣстностьта, съ бѣгане и прѣпускане отивали назадъ, гледайки поскоро да из лѣзатъ отъ влиянието на конния ударъ. И послѣдвало ужасно безредие; което се прѣдало и на частитѣ срѣщу Добричскитѣ войски: всичко бързало и бѣгало разнебитено, докато найпослѣ тъмнината не турила край на паниката и не спомогнала на разбития противникъ да избѣга ударъ, който конницата му готвила съ всичкитѣ си части.

Но достатъчно бѣ и това поражение, което окончателно затвърди положението при Добричъ и опасностьта, да се от хвърлятъ Добричскитѣ войски къмъ морето и да се компрометира дѣсния флангъ на армията, бѣ вече прѣмахната … И имаха право да ликуватъ въ щаба на III армия; имаха още поголѣмо право да се радватъ и войскитѣ, участници въ тоя бой, що успѣха да се одържатъ срѣщу стрѣмителния напоръ на численно посилния противникъ и да го отхвърлятъ. Неговитѣ колони отъ страхъ да не бѫдатъ отрѣзани сж отстѫпвали безредно цѣла нощь и, само на разсъмване, като се увѣрили, че нѣма вече опасность, почнали да се настаняватъ на позиция въ района Дураси — Дурбали Деведжикьой — Аптаатъ. Повече тѣ не се появиха при Добричъ.

Нашитѣ загуби бѣха сравнително голѣми тоя день, а особено въ 36й Козлодуйски полкъ, загубилъ 30% отъ наличния си съставъ. 35й Вратчански полкъ имаше: убити 1 офицеръ и 120 войници и ранени — 18 офицери и 514 войници; а 36й Козлудуйски полкъ — убити 8 офицери и 334 войници и ранени — 24 офицери и 1134 войници; 6а пионерна дружина — убити: 2 офицери и 23 войници и ранени: 3 офицера и ранени 16 войници.

Убититѣ офицери прѣзъ врѣмето на тия тридневни боеве бѣха: отъ 8 приморски полкъ Подполковникъ Минковъ и подпо ручицитѣ Георгиевъ И. и Костовъ Л.; отъ 35 Вратчански полкъ
Майоръ Чолаковъ Д., отъ 36 Козлудуйски полкъ : Поручикъ Ценовъ С., подпоручицитѣ Станчевъ, Василевъ Д., Гетовъ Д., Добриновъ Г., Поповъ К., Минковъ М., Бошнаковъ П.; отъ 53 полкъ подпоручикъ Даскаловъ В,; отъ 48 полкъ подпоручикъ Дишевъ С.; отъ ба пионерна дружина подпоручицитѣ Юрдановъ Д. и Павловъ Н. и отъ 2 артилерийски полкъ подпоручикъ Юрганджиевъ.
Загуби тѣ на противника били още поголѣми, особено на дѣсния му флангъ, който бѣ попадналъ подъ фланговия ударъ на Ловчанци и на Конната дивизия: тѣ възлизали на около 50% отъ състава на войскитѣ му. — Противника е дѣйствувалъ тоя день съ 61а руска дивизия, съ сборната СръбскоХърватска дивизия и съ други сборни ромѫнски части, плюсъ една Каларашка бригада.

Трѣбва да се признае, че успѣха въ тоя сѫдбоносенъ бой се дължи прѣди всичко на храбростьта и силната съпротива проявени отъ войскитѣ на VI Бдинска дивизия, (особенно на 35й Вратчански полкъ), които ако и слаби числено, трѣбваше нѣколко часа да издържатъ удара въ флангъ отъ цѣлата СръбскоХърватска дивизия; а така сѫщо и на съдѣйствието указано отъ Добричскитѣ войски, а найвече на своеврѣмен ния бързъ маршъманевръ на усилената Конна дивизия за появяване въ флангъ и тилъ на дѣсното неприятелско крило.
За да се обединятъ дѣйствията около Добричъ при единъ повторенъ бой, Командующи армията намѣри за нужно да назначи за общъ началникъ на Добричскитѣ войски и на Бдин ската дивизия, генералъмайоръ Кантарджиевъ. При това, като поздрави войскитѣ съ достигнатия успѣхъ, той заповѣда да се затвърдятъ силно на позициитѣ, за да дочакать пристигането на идящитѣ вече подкрѣпления (турския корпусъ и XII българска дивизия).


Дѣйностьта на Негово Царско Височество при намирането Му при III армия въ Добруджа.

Къмъ края на мцъ октомврий, Н. Ц. Височество Прѣ столонаслѣдника напустна III армия и замина за София, гдѣто развоя на борбата на Южния фронтъ бѣ взелъ найзаплаши телна посока. Заминаването Му наймного се почувствува отъ Командующи армията и отъ щаба му, понеже се лишаваха отъ единъ цѣненъ и неуморимъ посрѣдникъ и вѣщъ умиротворитель между германското и българско командуване. Въ тая книга, мѫчейки се да дадемъ всѣкиму заслуженото и далекъ отъ всѣкакво лицеприятие, ние сме длъжни да изка жемъ пълна похвала на младия и енергиченъ Князъ, Който положително се истезаваше въ старанието си да бѫде възможно пополезенъ на дѣлото и въобще на частитѣ отъ тая армия. За да се види понагледно неговата дѣйность, ние ще направимъ слѣднето изложение:

1. Слѣдъ неуспѣшната атака на Кубадинската позиция (на 18 и 19 септември), Н. Ц.. Височество пристигна като спе циаленъ пратеникъ на Главнокомадующия и, като обиколи частитѣ отъ I, IV и VI дивизии и Добричскитѣ войски и, като се освѣдоми напълно за причинитѣ, повлияли за отдръпванието на армията, Той на 23 с. м. се върна за устенъ докладъ при Главнокомандующия въ Кюстендилъ.
2. На 27 с. м. Той пристигна отново при III армия и започна неуморими и постоянни обиколки по позициитѣ, съ цѣль—да се освѣтли напълно за положението и състоянието на духа у всички части.
3. Като прѣводчикъ участвува ва бѣлѣжития покладъ, направенъ, на 29 септември на Добричската гара, отъ Командующий армията на фелдмаршалъ Макензенъ и бѣ свидѣтель на отказа на генералъ Тошева, при подобенъ слабъ съставъ на армията, да атакува повторно Кубадинската позиция и на твърдените му за опасностьта отъ вдигането на Тутраканския и Силистренския гарнизони, поради възможностьта за ромѫнски десантъ около Тутраканъ. Н. Ц. Височество даде тамъ щастливата идея да се повикатъ други войски отъ Русе, които да замѣстятъ частитѣ отъ Тутраканския гарнизонъ, и, съ своя тактъ, повлия наймного да се тури край на спора, взелъ много остра форма, и да се дойде до едно съгласие по въпроса.
4. Съ започване на рускоромѫнското настѫпване отъ 1 октомври, Той всецѣло се отдаде на работата—да подържа лично връзка между Главнокомандующия и Командующий III армия и между щаба на групата Макензенъ и щаба на IIIа армия. Прѣзъ цѣлия този едномѣсеченъ периодъ на жестока борба и крайни усилия отъ частитѣ, Той, отъ сутринь до вечерь и отъ вечерь до сутринь, неуморно бдѣше, готовъ всѣкога да се притече на застрашения пунктъ, тамъ гдѣто положението бѣ найтежко, гдѣто опасностьта бѣ найголѣма. Той винаги успѣваше да бѫде при атаката и контръатаката и, съ своята смѣлость, енергия, добра воля и топло сърдечно отнасяне, даваше жарь и сила на всѣки импулсъ.
5. На 1 октомври сутриньта, когато се яви нужда тур скиятъ участъкъ при Енгецъ да бѫде подкрѣпенъ съ войскитѣ, които пристигаха на гара Гювенлий и които Макензенъ искаше да остави въ свое разпореждане, Той получи лично по ржчение отъ Командующия армията да се яви при фелдмар шала и да поиска тия войски за отбиване на неприятелската атака. Съ пълно съзнание на важностьта на положението, Той прѣброди, съ максимална бързина (съ автомобилъ) и рискувайки живота си, бойния фронтъ на Добруджанскитѣ войски, на Іа и IVа пѣхотна дивизии и, едвамъ въ 11 ч. 50 м. пр. пл., успѣ да намѣри фелдмаршала на наблюдателния пунктъ на бригадата Боде, отъ когото изиска нужното подкрѣпление.
6. Прѣзъ критическия 1 октомври, Той взе живо участие въ работата по насочването на нашитѣ и съюзни части за отбиване на ромѫнския десантъ при с. Рѣхово; сѫщо тъй и прѣзъ цѣлата нощь при кризата, на 3 срѣщу 4, на 25а турска дивизия при село Амузача, Той сътруднечеше за поправяне на силно компроментираното положение при това село.
7. Прѣзъ всичкото врѣме на отбраната на армията, отъ 20 септември до 8 октомври, Н. Ц. Височество, при мало малски тревожни съобщения отъ бойната линия, безъ да гледа на часъ и врѣме, тутатски отиваше (придруженъ само отъ адютанта си майоръ Калфовъ) при частитѣ и лично се удостовѣряваше за станалото,—нѣшо което, бѣ всѣкога съпроводено съ опасность поради извънредната скорость развивана отъ автомобила по тѣснитѣ и стръмни пѫтища, а сѫщо и отъ риска да се срѣщнать блуждающи неприятелски войници или смѣли казашки разѣзди, отъ които тилътъ на армията не бѣ още окончателно очистенъ. Отишелъ на единъ пунктъ, Той, за да може при връщанието си въ щаба, да направи точно изложение за положението прѣдъ Командующи армията, не жалеше трудътъ си да обиколи и провѣри цѣлия боенъ фронтъ. Често пѫти, поради поврѣждание на автомобила или сбъркване на пѫтя въ тъмнината, Той биваше принуденъ да спи въ полето или да слѣдва пѣшкомъ до населенъ пунктъ, за да влѣзе въ връзка съ щаба на армията и да съобщи за станалото.
8. На 8 октомври прѣзъ нощьта, неприятелски хидроплани бѣха атакували флотскитѣ казарми и портьть въ гр. Варна и нашитѣ миноносци Шумний, Строгий и Смѣлий бѣха излѣзли въ открито море да намѣрять и унищожатъ неприятелския параходъ—хангаръ, отъ който били пустнати тия хидроплани. На връщане отъ Балчикъ, миноносцитѣ се натъкнали на неприятелски мини и Шумний и Строгий били поврѣдени отъ експлозията. Първия потъналъ въ малкото заливче при село Батово (екипажътъ билъ спасенъ), а втория можалъ да се одържи на повръхностьта и отпутувалъ. Н. Ц. Височество, узналъ прѣзъ нощьта за инцидента, тутатски заминалъ отъ Добричъ за Варна и щомъ се научилъ за подрбноститѣ и за взети ѣ мѣрки по изтеглюването на миноносеца, въ 2 часа слѣдъ полунощь, отново тръгналъ за Добричъ, и безъ да се спира въ тоя градъ, заминалъ за мѣстопроизшествието, и заедно съ спасения екипажъ, взелъ участие въ приготовленията за извличанието на миноносеца. Обаче това се оказало невъзможно и вече Той се готвялъ да се върне въ Добричъ, ко гато се появили два неприятелски хидроплана, които, слѣдъ нѣколко круга, се насочили къмъ гр. Мангалия. Н. Ц. Височество, очаквайки, че тѣ ще бомбардиратъ послѣдния градъ, пусналъ автомобила въ тая посока, обаче при всичкото бър зание, Той достигналъ въ околноститѣ му, когато вече хидро планитѣ, слѣдъ пусканието на нѣколко бомби, били отразени и изхвърчали въ морето. Понеже вече се мръквало, Той по тѣглилъ за Добричъ, гдѣто късно прѣзъ нощъта пристигналъ и, ако и силно изморенъ отъ тоя 24 часовъ туръ, се явилъ право въ щаба на армията, въ който силно се тревожили за дългото Му отсутствие, и докладвалъ за произлѣзлото.
9. На 5 октомври, късно до вечерьта, Той остана при войскитѣ при село Енгецъ, гдѣто спомагаше за успѣшното комбинирано дѣйствие на нашитѣ и сьюзнишкитѣ батареи срѣщу силния руски напоръ въ тази посока.
10. Прѣзъ послѣднитѣ 10 дена, Той бѣ въ постояненъ контактъ съ Главнокомандующия, фелдмаршала, Командующи армията и щабоветѣ имъ, по изработване подробноститѣ на плана за атаката, която трѣбваше да донесе разгрома на противника и завладѣването на Кюстенджа, Меджидие и Черна вода.
11. Прѣзъ днитѣ на втората атака на Кубадинската укрѣ пена позиция, Той, съ послѣдователни посѣщения на изнесе нитѣ напрѣдъ части отъ ІѴа Прѣславска, Сборната, Конната и 217 а германска дивизии, насърдчаваше офицеритѣ и вой ницитѣ и, бидейки точно ориентиран ь въ дѣйствителното положение, указваше цѣнна услуга съ своитѣ устни доклади на висшето руководство на тия дѣйствия. Въ тия боеве, ка кто и въ много други. Той често ПУТИ биваше подъ н приятелски картеченъ, артилерийски, пушеченъ и аеропланенъ огьнь и неврѣдимъ изпълваше възложената мисия. На 22, 23 и 24 октомври, въ найважнитѣ моменти на борбата за завладѣването на Кюстенджа, Меджидие и Черна вода, по слѣдователно бѣ при Конната, IV-а Прѣславска и 1-а Софийска дивизия и
12. Н. Ц. Височество Прѣстолонаслѣдника, прѣзъ всичкото врѣме на намирането си въ Ша армия, съ своето са мообладание и оптимистично настроение и при найтежкитѣ кризи, влияйше твърдѣ много върху неуморната и рѣшителна дѣйность на офицеритѣ. Забѣлѣзалъ по лицата загриженость, Той, съ лекъ хуморъ, умѣеше да събуди бодростьта, спокойствието и веселото разположение у окрѫжающитѣ. Въобще тоя младъ, но узрѣлъ не по години, Князъ направи отъ своя страна всичко възможно, за да бѫде полезенъ на българската армия въ Добруджа.. .. Той незнаеше почивка денемъ и мѣ стото му бѣ постоянно на бойната линия. Въьрналъ се късно отъ позицията, Той оставаше до полунощь въ щаба и, само слѣдъ получването на послѣднитѣ вечерни донесения за положението на частитѣ, отиваше да спи, за да бѫде на крака и готовъ да замине за бойната линия още въ ранни зори. Той се прояви въ пълната смисъль на думата — войникъ безъ страхъ и умора, и дълбоко прѣданъ на Отечествения си дългъ. — Знаяйки постоянно и точно положението на нѣщата, Той се явяваше всѣкога готовъ да се застѫпва за сѫщностьта и да разчиства тенденциозностьта на повдигнатитѣ въпроси, поради което щаба на Макензенъ се чувствуваше извѣстна степень стѣсняванъ въ стремлението си—да се наложи като началническа инстанция въ всѣко отношение, и трѣбваше да държи смѣтка за своитѣ разпореждания, особенно за ония, стоящи вънъ отъ оперативно естество …. Излизанието Му отъ армията бѣ, тъй да се каже, началото на крупнитѣ не доразумѣния между двѣтѣ командувания, които изострювайки се все повече, доведоха найпослѣ до смѣняването на Командующи армията.


Книгата в магазин.

Един много лош електронен вариант на книгата, издадена 1921г.: http://www.boinaslava.net/dibo/Toshev_III_Army.pdf