BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

14 ОКТОМВРИ – ПЕТКОВДЕН

На днешния ден православната християнска църква посвещава на преподобна Параскева или Петка Българска. Петковден е един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата. Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни, известно сред народа като „мърлене“ или „овча сватба“. Докато трае заплождането, жените не бива да похващат никаква работа – не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък. Затова пък след оплождането на овцете те изпичат пресни пити, които раздават помежду си из махалата.

Зимният Петковден не е само празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници – правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа – покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия – пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. На днешния ден на обредната трапеза присъстват овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми. Сред поверията, които са битували навремето е това, че от Петковден до Димитровден, който се чества на 26 октомври, не се работи с вълна, не се крои и не се шие. Вярва се, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.
На много места в събота преди Петковден се отбелязва Петковска задушница.

Света Петка е сред небесните покровители на българите
На празника й задължително се дава курбан – бяло мъжко животно

На 14 октомври църквата чества света Преподобна Параскева или Петка Българска. За българите, а и за другите православни балкански народи, св. Петка е една от най-почитаните и популярни светици. Авторитетът й като покровителка на българския народ се дължи до голяма степен и на житието, написано за нея от патриарх Евтимий Търновски. В него четем, че светицата е родена през ХІ в. в семейство на заможни българи в тракийския град Епиват на Мраморно море. От малка св. Петка проявявала състрадание към бедни и нещастни и искала да се посвети на Бога.

Когато родителите й починали, тя раздала цялото наследено имущество на нуждаещите се, отишла да се поклони на гроба Господен и заживяла като отшелничка в Йорданската пустиня. Малко преди да свърши земният й път, светицата се завърнала в родния си град и там починала.

Разказва се, че светите мощи на Преподобна Параскева правели чудеса и лекували. През 1238 г. българският цар Иван Асен ІІ пренесъл мощите в старопрестолния Търновград и ги поставил в новопостроения храм „Преподобна Петка”. Затова светицата е наречена св. Петка Търновска. След падането на старата българска столица под османско робство, светите мощи били пренесени във Видин, а по-късно в Белград. Днес те почиват на румънска земя в град Яш, в храма „Три светители”.

Празникът на св. Петка е познат у нас като Петковден, Петки. Това е един от най-големите български народни празници и с него се отбелязва краят на лятото и началото на зимата, както и завършекът на земеделския и животновъдния годишен цикъл. На този празник (както и на Димитровден) става разплащането с наетите за лятото ратаи, овчари, жътвари и спазаряването им отново, което на много места се съпровожда с угощения и „коч курбан”. За него овчарите дават жертвеното животно, а стопанките месят хляб и точат баници с пожелание „да се точат агънцата и овцете”, т.е. да се раждат много.

Обикновено на Петковден се прави и обредното заплождане на домашните животни, наричано мърлене или овча сватба – пускане на кочовете при овцете за оплождане. Докато трае заплождането, жените не трябва да вършат никаква женска работа, за да се роди здрав добитък и да не се „заплитат червата на агънцата”. Всяка домакиня омесва и раздава пита с името на светицата-закрилница, с пожелание за здраве и богат приплод на домашните животни. Носят баници на овчарите по къшлите с благодарност за свършената от тях работа. Народът ни казва, че „света Петка повежда празниците и службите”, защото на Пековден започват зимните семейно-родови и общоселски патронни празници. Наричат ги служба, светец, курбан, оброк, слава. Те са посветени на митичния семеен покровител, наричан стопанин, сайбия, най-често осмислян като смок, който според народните представи, пази домочадието, добитъка и имота.

С Петковден започва периодът на годежите и сватбите и из къщите тръгват сглядници годежари. В народните представи на българите св. Петка е лечителка и пазителка от „страшни” болести. Жените в странджанския край я тачат против безплодие. В навечерието на празника на светицата бездетните булки отиват да преспят до параклис и свещен извор, носещи нейното име и на сутринта се измиват с лековитата вода на аязмото.

В цялата българска етническа територия от Петковден започва дванадесетдневен период, който според народните представи е много опасен и вредоносен. Наричат го Вълче погано и се почитат за предпазване от вълци. Жените не бива да докосват вълна, да кроят и шият дрехи за мъжете си, за да не бъдат нападани овчарите и стадата им от вълци. Вярва се още, че ако някой мъж облече дреха, кроена и шита през тези опасни дни, когато умре душата му, ще вампиряса или ще се превърне във върколак.

Съществува връзка между култа към св. Петка и архаичната персонификация на петъчния ден. В българските народни вярвания и представи този ден е един от най-лошите през седмицата. В петък жените не похващат домашна работа – не предат вълна, не перат, дори не се мият, спазват строга забрана за полови контакти. Ако тези забрани бъдат нарушени, св. Петка ще се яви превърната в змия и ще накаже хората с болести и дори със смърт. На Петковден имен ден имат Петко, Петка, Петкана, Петя, Параскева.

В понеделник и по-често в събота около Петковден в тракийските земи се изпълняват есенните жертвоприношения, наречени Кокоша черква, Кокошин курбан, Божи дух, Господя църква, Наместник, За лелино здраве. Господя църква се изпълнява в понеделник и е курбан в чест на Господа. В събота преди Петковден се прави обичаят Кокоша черква. Всяка стопанка отнася една черна кокошка и бъклица вино на предварително определено за жертвоприношението място, считано за свещено – висока могила над селото или вековни дървета, каменен оброк, старо черковище, кръстопът. Жертвените птици се колят от момче или от стара жена. Гледа се кръвта на закланите птици да изтече на едно и също място. Нареждат главите им една до друга в посока към изгрева на слънцето, на изток. Вярва се, че с кръвта от птицата могат да се развалят магии и да се лекуват болести.

Кокошият курбан се вари в голям казан, а жените играят около него обредно хоро и пеят специални песни. Част от храната оставят до оброка или на могилата за тайнствените свръхестествени сили, за наместника на селското землище. Есенните жертвоприношения целят омилостивяването на свръхестествените божествени сили и отразяват благодарността и почитта на селските стопани към природните сили, към душите на мъртвите предци и към светците, от които зависи земното благополучие. На много места в събота преди Петковден се отбелязва Петковска задушница.