BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Ноябрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Окт    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Пет камбани имало на костницата Св. Георги в Сан-Стефано

image007

От турските исторически документи, проучвани от Сергей Капустин, става ясно, че султан Абдул Хамид Втори дава разрешение за строителството на мемориал на руски и български воини през 1883 г. До самото му изграждане обаче минава много време. Първоначалната идея на руснаците е да изградят паметник на славата. След като получават разрешението от Високата порта, амбициите на страната победител се увеличават. Руснаците настояват да купят 3 терена. Намеренията им са на единия да бъде построен паметникът, на другия военно гробище, а на третия помощно стопанство. Парите са изпратени в Цариград. С цялата организация и с воденето на нелеките преговори с турците е натоварен военният аташе на Русия в Цариград полк. Пешков.

Намерено е семейство, което склонява да продаде земя за паметникана руснаците. Фамилията Барутчибъшлар притежава участък в район Кирлатия в Сан Стефано. Днес теренът е в елитния квартал на Истанбул Йешилкьой. За да продадат земя на чужденци, на турците е нужно разрешение от султана. Барутчибъшлар няколко пъти искат позволение, но им отказват. Сделката се състояла едва в началото на 1898 г. Така земята преминава във владение на Русия. Турските власти обаче дават само един участък за строителството. За другите 2 категорично се възпротивяват. «Султанът даде един парцел», казали на Пешков. Това наложило да се промени първоначалният план и вместо във военно гробище костите на руските и българските воини се полагат в подземието на паметника. Така се променя и името и то става «Мемориал-костница Сан Стефано». Новата ситуация изисква и промени във вече готовия проект. Отново е нужно време за уточнения и съгласувания. В Русия окончателния вариант на проекта прави арх. Базаров, но по него е работил и неговият колега Суслов.
Първото, което правят руските строители, е да оградят участъка с висок каменен зид. Строителната площадка напомня крепост с ъглови кули. След това започват да вдигат мемориала.

По външен вид приличал на пирамидална кула. На първото ниво се намирала масивна врата, към която води широко стълбище. Входът бил украсен от полукръгли арки. Други 2 стълбища водели към второто ниво. То било изпълнено в романо-византийски стил и напомняло на военно крепостно съоръжение. Поддържана от колони, най-високата част на зданието имала ярко изразен неославянски вид. Тя играела ролята на камбанария. На нея са били монтирани 5 камбани. Била е от яркозелен камък, който на слънцето придавал фееричен вид на паметника. Стените били изписани от руски майстори — 5-има випускници от Санктпетербургската императорска академия по изкуствата. Истински шедьоври създават художниците Ебрлинг, Стягов, Белащенко, Потриков и Глущенко. Усещането, което картините създават, е удивително. 40 творби са разположени вътре в мемориала, 4 на външните врати. От вътрешните картини 23 са по стените, 17 на иконостаса.

Любопитен е въпросът кои български воини са били погребани в Сан Стефано. Сергей Капустин черпи информация за това от архивите на военния аташе Пешков. Като военен човек той е фиксирал всяка своя крачка. Според дипломата първоначално задачата му била да открие тленните останки на руски войници. В процеса на търсене обаче се натъкнал и на мъртъвци с български имена. Оказало се, че една част са починали от раните си в руски военни болници. Първо са били погребани във
военните гробища към лазаретите. Имало други, които са били мобилизирани в турската армия. След като по време на войната не оказвали нужното военно старание, били екзекутирани. Открити са телата на няколко български опълченци — от редови бойци до полковник. Една малка част нашенци са били разстреляни след престой в турски съдилища и затвори. Най-малко са били останките на български воини, загинали в немащабни военни действия, водени от руснаците, по пътя към столицата на Турция.

В началото на 1914 г. в Европа се чувства полъхът на нова война. На 2 август турската държава подписва секретен съюзен договор с Германия и обявява всеобща мобилизация. Започва идеологическата обработка на населението за влизане в Първата световна.
Ключов момент е изтъкването на османското превъзходство. Като част от пропагандата започва все по-често да се поставя въпросът за събарянето на паметника костница. При своите изследвания Капустин открива множество документи, които доказват, че турски агенти водят непрекъснато наблюдение на това, което става зад стените на християнския паметник. Още през 1913 г. в районната жандармерия е постъпил донос от местни лекари, които твърдят, че в черквата «в неделни дни се събират свещенослужители и се провеждат тайни събрания».

В турските вестници се появяват статии, които открито призовават към събаряне. В тези години турската държава вече е неизлечимо болна. В общественото пространство намират място крайни националистически настроения. Лансират се идеите на пантюркизма и османизма.

image005

През 1908 г. султан Абдул Хамид II е свален и на власт идва Мехмед V Рашид. Младотурците, които вече определят идеологическия облик на държавата, се оказват под силно германско влияние и мечтаят за възвръщане на величието на Османската империя. В започналата Първа световна Турция и Русия се оказват в двата воюващи лагера — Централните сили и Антантата. На 2 ноември Русия обявява война на Турция, а след няколко дни това правят и другите страни от Антантата. В столицата на Турция нещата се развиват светкавично.

На 11 ноември в джамията «Султан Фатих» в Истанбул е обявено началото на джихад, свещената война на мюсюлманите. След още 3 дни — на 14 ноември, паметникът в Сан Стефано е взривен. Турците правят всичко възможно да придадат на варварския акт масов характер и всенародна подкрепа. От документите става ясно, че подготовката за това започва отрано. Властите решават събитието да бъде заснето на филм и намират във Виена фирма, с която сключват договор за снимките. Малко по-късно обаче сметнали, че това е въпрос на национално самочувствие и натоварват с операторската роля свой съотечественик. Изборът паднал върху младия офицер от запаса Фуат Узкънай. Той не бил много наясно с техниката, но вечер си изкарвал хляба, като въртял ръчката на апарат за нямо кино из салоните на Истанбул. Само няколко часа преди взрива представители на австрийската компания го научили горе-долу и да снима. Творческият дебют на Фуат бил с взрива в Сан Стефано. Заснети били 150 м лента. Заради тези първи кадри днес Фуат Узкънай се смята за основоположник на турската кинематография, която се чества на 14 ноември. Доскоро се мислеше, че лентата на Фуат отдавна е изгубена, но когато през 2004 г. се отбелязва 90-годишният юбилей на турското кино, една от държавните телевизии показва 10-секунден откъс от взривяването на паметника. И така на 14 ноември 1914 г. става взривяването. На следващия ден турските вестници пишат, че преди да се заложи динамитът, картините и всички църковни утвари са предадени на полицията. Пресата твърди, че другите ценности са прибрани от свещениците в черквата. Неизвестна е съдбата им до днес, както се губят следите и на 5-те камбани. Не е ясна и съдбата на костите на погребаните воини. Част от тях продължават да се търкалят на мястото, където е бил паметникът. На турците са необходими близо 3 г., за да извозят всички остатъци на паметника. За да досъборят зидовете, се използва многократно динамит и специална техника. С част от строителните материали е укрепен насипът на близката жп линия, но почти всичко останало отива за строежите на новите къщи, които усилено се вдигат в района.

Днес на мястото на мемориала цари пълно запустение. Няма какво да напомня за това, което се е случило преди 95 г. Местните избягват да ходят там, защото се знае, че са погребвани хора. Все още теренът е известен като «руския паметник». Нищо никога не е строено, въпреки че мястото вече е изключително престижно в многомилионния Истанбул — в тих квартал, близо до брега на морето.
Надеждата на Сергей Капустин е, че с общи усилия руската и българската държава биха могли да убедят турските власти да върнат правото на собственост на Русия върху парчето земя. Така двете държави могат да възстановят паметника костница на мястото, където преди 131 г. са останали костите на хиляди руски и български воини. ВЕНЦИ ВЕНКОВ.

Сергей Капустин:
Мога да докажа, че парцелът е руски
— Г-н Капустин, как ще докажете, че Русия е собственик на земята, където е бил паметникът?
— Документите, с които разполагам, го доказват. По време на визитата на Владимир Путин в Молдова през ноември 2008 г. му предадох около 60 документа. Имам информация, че в Москва те са били подложени на експертизи и е доказана тяхната автентичност. Едва след това по дипломатически път е предявено искане към Турция за връщане на земята.
— Смятате ли, че Турция ще върне земята?
— Надявам се, макар засега да няма официален отговор. Но не изключвам възможността да се стигне и до международен съд.
— Разполагате ли с имената на всички воини — българи и руснаци, погребани в костницата?
— В момента не, но зная откъде могат да бъдат издирени. Това е огромен труд, който не е по силите на един човек.
— Как се отнесе Москва към вашите твърдения?
— Получих отговори от канцеларията на г-н Владимир Путин и от Министерството на културата на Русия. Те ми обещаха пълно съдействие. Дори ме поканиха да работя в Русия.

Сергей Капустин

Сергей Василиевич Капустин е роден на 9 април 1955 г. в Кишинев, Молдова. Завършил е Одеския институт. Занимавал се е с преподавателска дейност. Участвал е в много научни експедиции в Мала Азия, Близкия Изток и Балканите, в Централна Европа и страните от Черноморския басейн. Участва във възстановяване на руски паметници, воински мемориали и църкви.

Взривен и забравен паметник в Сан Стефано

Hа 14 ноември 1914 г. в 8,30 ч пред очите на хиляди хора в Сан Стефано е взривен паметник. Той е изграден от зелен камък, на върха му е поставен християнски кръст. След първия гръм от гърлата на зяпачите се изтръгва възглас на одобрение. Паметникът обаче не се дава и куполът само се килва настрани. През следващите дни се налагат нови взривове, за да бъде изравнен със земята. Паметникът е просъществувал само 15 г. Той е един от забравените символи на Освободителната война през 1877-1878 г. 20 г. след подписването на Санстефанския мирен договор Русия решава да увековечи събитието с изграждане на паметник, в който да намерят покой костите на руските и българските воини, паднали във войната на територията на Турция. Руската държава купува участък близо до мястото, където е подписан договорът. Заделя пари, изработва проект и вдига внушителен по размери и рядък по красота монумент. Освещават го на 6 декември 1889 г.

След 15 г. по време на Първата световна война турците влизат във война с Русия и решават да взривят паметника. Филмират цялата операция по разрушението. Лентата се смята за първия документален филм в Турция. В продължение на 3 г. руският историк Сергей Капустин търси в турските архиви истината за този забравен паметник. С помощта на генералното консулство в Истанбул стига до документи, които доказват правото на Русия да претендира за собственост на земята, където е била костницата. С резултатите от изследванията си е запознал руското правителство. Писал е и до българския президент Георги Първанов.
Капустин потърси “24 часа”, за да огласи откритията си. Амбицията на учения е да бъде възстановен паметникът в Истанбул. В обръщение до президентите на Русия и България от началото на тази година той изтъква историческото значение на паметника и предлага на първо време да се постави плоча в знак на почит към загиналите.

Днес парцелът пустее и нищо не напомня какво се е случило преди 131 г. в Сан Стефано.

Този паметник е бил за много народи символ на Освобождението от османско владичество и вечна памет за самоотвержеността на руските и българските воини, смята Капустин. Руското Министерство на културата официално подкрепя идеята в писмо до историка.
“Надявам се, господин президент, в близко бъдеще да имате възможност да положите венец на това свято за всички нас място”, пише Капустин и до Георги Първанов.

Вестник 24 часа. 25.02.2009 г.

image003