BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Декабрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Ноя    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

НЯКОЛКО ДУМИ СПОРЕДЪ БЪЛГАРСКІАТ’Ь ВОПРОСЪ.

„Бащино огнище но оставай
Стары обичаи но презирай.“
Раковскiй

Повѣй ми, Славко ле попѣй ми
Изъ едно гърло два гласа
Изъ една уста двѣ думи…
«Народ. песня»

НЯКОЛКО ДУМИ СПОРЕДЪ БЪЛГАРСКІАТ’Ь ВОПРОСЪ. М. КОЯЛОВИЧА. ПИСМО ДО РЕДАКТОРАТЪ.
(Изъ 6-атъ брой па Русск. газ. «День»).

Господине!
Вамъ ставало тесно па срдцето, когато сте челе и печатале ЖИНЗИФОВОТО писмо*, въ което са казва, че Руссите ие знаятъ за Блгарете. И на мнозина отъ вашите читатели, колко ніе знаемъ, ставало тесно па срдцето. И наистина не може да не усети човекъ, колко тежко е отъ таково незнаене, което си нема мястото и не може да са прости. Но …това е стара одавнашна наша неправдина за найблнзната наша сестра Блгарія! И мене са чини, че за да ослабимъ тая наша неправдина и да смалимъ това наше незнаене, требва да раскопаваме и да раскриваме отъ каде са излезле тія, както вече ида дохожда не добре намъ (на Руссите) и на самите Блгаре.
Сега за сега азъ не можа да разгледамъ така добре тая одавнашиа наша неиравдвиа за Блгарете, както ся требва за нея, но само показвамъ няколко мисли и работи, конто ніе, господине, може би да намерите достойни за вашите читателе.
Въ нашата историческа книжнина нема таквиви живи и богати свидетелства за вліяніето отъ Блгарското христіанство на Россія, каквото има за вліяніето отъ Грція. Но кой отъ онія, които сами са изучвале добре русската црковна исторія, не знае, че ако и да нема свидетелства отъ нашата старина, вліяніето отъ Блгарското христіянсто на Россія ся усяща на всяка стѫпка и то по някога така ясно, така видимо обхваща много явленія въ нашiатъ животъ откамъ вярата, щото неволно заборавяшъ, че нема прави свидетельства и неволно познавашъ това вліяніе за несомненно.
Ето няколко мисли, за които може някой да рече, че тія са мечти, но азъ право да си кажа, ги турямъ наредъ съ такива работа, за които не може да са увери, че не са истина.
Въ половината на 9-ій векъ Тевтонското или Германското племе (както щете го наречете) подбудва Славянете отъ две стрни: откамъ Северозападъ то подбудва Русските Славяне камъ государство (царство), сбира ги, щатъ или нещатъ, въ цяло, ако и да било то само видимо, вънкашно; откамъ Юго- западъ Немците напиратъ на западните Славяне сь своята имперія и още повече съ латинството. Това побудваие отъ две стрни чудно поводимому ся струпало па Блгарія, раздало са отъ тамъ по всичката Россія и произвело найблаготворни сетнини—хрістіанско образованіе. Ето какъ са е случило това, споредъ колкою разумявамъ азъ.
У западните Славяпе са явила хрнстіанска проповедъ на Славянски езикъ (св. Славянски Апостоли Кириллъ и Меѳодій) като противодсйствіе на Императорско-Латинските притязанія Немски, явила са Славянска христіанина црква и духовенъ союзъ съ Византія, и тая проповедъ, и тая Славянска црква още тогава са утвердиле въ Блгарія, както е известно.
Къ сѫщото време дуде ставало това, Руссите, които-повече и повече обрщале очи на Византія, пущатъ са камъ нея като камъ златенъ рудникъ, отъ дето имъ споменувале да пріематъ Восточното христіанство, съ което тіе малко по- малко са запознале тамъ. Найверно е, че това споменуваис тамъ за христіанствто и това запознаване. съ него можеха да останатъ безплодни, както са и остаяле не веднажъ, ако да имаха Русснте работа съ чисти Грцн н само съ Грци: но тія Руссп въ своите сношенія съ Византія, военни или мирни постоянно са насипвале на христіанска Блгарія. Тя пмъ была к ресто пятъ (перепутіе) отъ Днепръ до Цариградъ; та че и по море кога врвеле Русснте, не е било лесно за тяхъ да са не отбивать въ бреговете на Блгарія: известно е, че Чрното море е буйно. И така излиза че когато Руссите слушале за христіанството въ Цариградъ, тіе въ многократните си пятуванета нататакъ и назадъ, намирале Блгарска община, христіане; които говориле на Славянски езикъ като техннатъ, та че и съ това сблизяване съ Блгарете на Блгарската земя, Руссите са намирале и въ Цариградъ съ Блгаре и сь други Славяне, и ни какъ не може да не са повярва, чо сблизаването и разговорете съ тія люде повече отъ всичките усилія на Грците са привличале Руссите камъ христіанетво. Но както са намъ ЧИНИ, тука работата с была наймного въ древніатъ нашь юнакъ и противникъ на христіаиството Светославъ и въ неговите военни работи въ Блгарія. Той са пуспалъ тамъ съ дружината ей и изъ единъ пѫть сблизилъ цяло сборище съ Блгарете христіане. Каквито п да са били неговите управительственни работи за Блгарія обичале ли-го са чужденците, или не, по онія люде, които са биле дошло изъ Россія въ Блгарія заедно съ Светослава непременно требва да са са сблизило вътрешно съ Блгарете христіане. Родственните едноплеменните сврзки и чудното обаяніе на христіанството макаръ въ редки случае не може да не са надвивале на управителственната вражда. Да не заборавяме още, че това
сблизяване е ставало тоя си часъ, слѣдъ златното креме на Блгарія—време на Блгарски Симеона.
Необуздани воевода Светославъ не можалъ изъ веднажъ да забележи това вѫтрешно христіанско сблизяване на-неговата дружина съ Блгарете, по скоро дошло време да забележи неволно. По времето на войната съ Грците въ Светославовите войска са показале ясно и язычници и хрістіане и са сбутале по между си. Светославъ возвратъ отъ ядъ и зель да трепе христіанете въ войската си, и са іотвилъ да изтрепе н Кіевските христіане, но смртта му пресякла това що то былъ намнслилъ той. Христіаискіатъ елемептъ сн вставалъ въ Кіевъ и ако да не вардеха така често Печенезите на Днепръ, на пѫтятъ за въ Блгарія ніе безъ всяко сомняване- щехме да знаемъ повече за христіанекото вліяніе отъ Блгарія на Россія, защото тогава то щегше са покаже у насъ поясно и повече. Но колко и да са запирале тука работата Печенезите, ще ли сега някой да земе да казва, че Владиміръ самъ отъ себеси, чисто само отъ своето си желаене е былъ намислилъ да пріеме Восточното вероисповеданіе, а не отъ това че христіанcкаго Кіевска стрна, съ която требваше той да са сблизн, го е вдигала и го е подканяла да пріеме христіанетво (съ което той е показалъ, че тя е бяла силна въ онова време) и то са знае, че тя не е била отъ Грци? Та че и на това ако да не гледаме, то ще лн да земе някой и сега да мисли така детински че Владиміръ ввелъ христіаиството въ Россія съ помощь отъ Грцката Іерархія? Ніе когато говоримъ за това не мислимъ само за крщаването, а и за това какъ са са усвоявате тамъ христіанcки убежденія, които са биле доста много, като е имале около Кіевъ толгова много епархіи и като са явяватъ после изъ веднажъ толкова вящи люде, които ревностно повдигате христіаиството въ Россія? Ами че тіе Грци ли са бите? на своятъ ли Грцки езикъ са проповедвале така успешно? или отъ тяхъ толкова скоро и толкова много човеци са научило Славянскіатъ езикъ, колкуто са биле потребни тогава духовни люде за всичките епархіи? Това ще рече, че тіе са биле тогава миого внимателни и добри камъ Славянскіатъ езикъ, а не така като сега? Ами отъ каде са въ првите наши Богослужебни книги толкова много Грцки отломки, изреченія, слова, които употреблявалъ дори и народатъ? Не, Грците допущале, че безъ Славянски езыкъ не може и че треба да го знаятъ, но тіе сами, колкото и да са биле мнозина, не щеха да могатъ да направитъ скоро голямъ успѣхъ, ако да не са биле добрите наши стари деди Блгаре, които оставяле па Грците повисокото управленіе и неговите ползи и помагале отъ старна на нашею христіанско возродяваве, но честію и благородно.
Но отъ що така нашата старина не помни за Блгарете и е така неблагодарна тямъ?
Не може да са отрече, че нашите летопнеп, който и да е начиналъ да ги пише, са излизале отъ Кіевопечерски Монастиръ, който возпроизвелъ у пасъ така блистателно Грцкіатъ иночески животъ и които билъ проникнатъ съ Грцкн елеменгь, и съ почетъ камъ пего. При велнчіето на тоя елементъ, който Ямалъ толкова богати сетниип въ Россія, тихото служеніе на Българете било като нищо предъ очите на тогавашните човеци. Это защо летописците постоянно гледате само на влиянието отъ Грците на Россія и заборавиле до край за вліянiето отъ Блгарете.
Но и да пемаше това, то нtка погледнемъ само колку шумъ е било въ тогавашните измени въ Россія, когато тисящи люде са крстиле и на сякаде грците биле на првите места!
Лесно ли е било ни тогавашните човеци да са не прптеглатъ камъ, това тото имъ хврга въ очи ясно и видимо и да не изгубатъ отъ очите си такава малка работа, като думите, които говорилъ иа Славянски езикъ отъ чисто срдце Блгарски священникъ на простакъ Руссинъ, кога той съ тисящи други люде отъ гражданските и церковните власти, са готвилъ да са потопи въ водата па Днепра и да са крсти!

Нiе казваме, че летописците са заборавиле за Блгарете, но ие можемъ да речемъ, че наистина всичката старина е забравила за тяхъ и это ніе можемъ тука за утешенiе на себеси и на Блгарете да покажемъ едиа работа (Фактъ; тврде достойна да са забележи.
Богато изучавахме паметниците, които са намирать въ Санкт- петерб. Духовна Академіа въ книгохранилището на рѫкопісите (които са биле напредъ въ, СОФІЙСКОТО и Белозерском книго- хранилища) насъ порази това, като видехме, че едва ли има други паметникъ отъ нашата старина, който така често да ся сряща въ различии рѫкописи, отъ различни места и времена, както житіето на Кирилла и Меѳодія или на Климента нихни ученикъ. Както си азъ мисла, това е найстара и найчиста заплата на западните Славяне отъ нашите прадеди а повечето на Блгарете, за тяхното високо благодѣяніе коего тіе ни са направиле.

Ами що да кажемъ за това, когато малко по малко, отъ какъ бѢше са начнало у насъ Татарском иго и ослабнало Грцкото Іерархически вліяніе, излезле у насъ толкова много Блгарски и Србски паметници отъ камъ вярата, които имале могущественно вліяніе па народните убеждеиія? Ніе знаемъ, че тія паметници и това могущественно вліяніе веле сь себе си и лоши сетнини—расколи, ереси; но знаемъ ли ніе наверно, че само лошо е било отъ тяхъ? По край това лошо нема ли и добро? Та че и изнамерило ли сме ніе наверно отъ що са са стрмиле човеците толкова много налъ така наречените Блгарски басни?» отъ що така ніе не сме биле привикнале да си усвояваме сами разумно Евангелските истини, и са явилъ у насъ расколъ отъ който ніе сме трпели много и още трпимъ? .. Но намъ е алчно да издирваме това, защото не щатъ да разбератъ пасъ право и някой щатъ да си помислатъ, че нiе имаме на умъ да унизимъ Грцко то вліяніе на насъ, oтъ, тука изъ веднажъ щать да додать до това, че ніе искаме да оскорбимъ Грцкото Восточно Православіе! Hie считаме себе си длжни да гледаме добре на това, че има такива говеци, които не са приготвени за разврзване на такива вопроси; и за това, като свршваме работата си, молиме да гледат и да разбератъ колко-годе, че ніе много и неумолимо вардимъ разлика между — Грцкото Восточно Православіе и между Грците-Византійци, следъ това нiе различаваме оп, една стриа всичките Грди, всичките Византійіін, а отъ друга Грци-Пизаитійцп ігь това или онова време и таковъ пли инакавъ кроежъ и отношенія камъ Славянете. Hie са полагаме на тая разлика и казваме истино, че Руссите са пріеле и вардатъ и обичатъ Православіе то не на тоя или оня Гркъ- Византіецъ, не отъ това или онова време, а Православіе то на всичките Грци и отъ всичките времена т. е. Восточното Вселенското Истинното Православіе.

По тая разлика ніе находимъ между Византійците-Грци отъ, различни времена истинно свети и велики човеци въ нашіатъ христіански міръ, които требва да почитаме и да любимъ за тяхното духовно благо за насъ; но находимъ и такива, които подобре би било пи да ги почитаме ни да ги знаемъ. Това е всичко що можехъ да кажа азъ сега. Поканете, Господине, учените Блгаре да обрнатъ око на това, и да ни помогнатъ, като ги покажатъ работи (Факти) изъ вероисповедната си исторія, за която е време все да са извади на светъ, както требва.

Превел Г.

Списание БРАТСКИ ТРУДЪ.
КНИЖКА IV.
МОСКВА.
Въ ТИПОГРАФІИ БАХМЕТЕВА.
1862.

ПЕЧАТАТЬ ПОЗВОЛЯЕТСЯ съ тѣмъ, чтобы по отпечатали представлено было въ Ценсурный Комитетъ узаконенное число экземпляровъ. Москва, 31-го декабря 1801 года. Ценсоръ. А. Петровъ.