BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
август 2020
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Борис I искал да засенчи Константинопол с църква

Християнската вяра се разпространява в днешните български земи, намиращи се тогава в границите на Римската империя, още в средата на I век. Първите християнски общини са създадени от св. Андрей и св. Павел съответно по Черноморието и в Пиринска Македония, а първите църкви почват да се строят след 330 г., когато християнството е обявено за официална и единствено позволена държавна религия. Те са изпълнени в т.нар. базиликален план.

Базиликата е огромна сграда с продълговат план и скатен покрив. Новопокръстеният български владетел цар Борис I заповядал да се построят в главните административни центрове на страната седем съборни църкви. Днес те се локализират в развалините на т.нар. Голямата базилика в Плиска, църквата „Св. София“ в Охрид, базиликата на остров Ахил в Преспанското езеро, базиликата „Св. Богородица“ в Несебър, базиликата в град Червен (Мизия).
Базиликалният план на християнския храм, отдавна позабравен от Западна Европа, Византия и християнския Изток неслучайно е възроден в България. В българските земи при идването на българите, въпреки разрушителните набези на готи, хуни, авари и славяни, все още са съществували запазени стотици християнски храмове. Обстоятелството, че и днес съществуват почти напълно запазени шестдесет и девет църкви, строени в античността (две от тях – базиликата „Св. София“ и ротондата „Св. Георги“ в столицата на България – София), показват, че българските власти са се отнасяли толерантно към религията на завареното местно население. Съществуващите до 865 г. християнски храмове в България са базилики – такива, каквито се строят в християнския свят между IV и VI век. Затова и първите нови църкви, които се строят в България след обявяването на християнството за държавна религия, също са базилики. Такава е съборната църква „Св. София“, издигната от цар Борис I в Охрид. С базиликален план са църкви от това време в Червен, Несебър „Св. Стефан“, дворцовата църква в Плиска, Патлейна и др. Връх в това строителство безусловно е Голямата базилика до североизточните крепостни стени на Плиска. Дължината й е 99 метра, т.е. с 20 метра по-дълга от прочутата „Св. София“ в Константинопол. Очевидно е, че цар Борис I със строежа на тази църква е искал да засенчи храма, станал символ на Константинопол.
Започват да се строят различни нови типове църкви – триконхиални, кръстокуполни, куполни църкви с квадратен кораб, куполни църкви с вписан кръст с две свободни подпори или без подпори и квадратен кораб, покрит с купол. Църквите стават по-малки и по-компактни – очевидно, за да съберат на служба не повече от няколко съседски семейства или един голям род. Великолепен представител на този тип храмове е напълно запазената „Св. Иван Кръстител“ в Несебър. Между тях заслужава да се отбележи с необичайното разчупване на вътрешната архитектура и т.нар. „Златна църква“ в Преслав, за която се предполага, че е строена от цар Симеон Велики.
През ХI-ХII в. окончателно се налага кръстокуполният тип църква. Такива са запазените до днес църкви в Бояна, Бачковския и Земенския манастир. Квадратът е символ на Божието съвършенство, а вписаният в квадрата кръст е символ на християнството – на разпнатата и същевременно тържествуваща Божия любов.
От епохата на Втората българска държава са запазени значително повече църкви – в столицата Търново („Св. Димитър“, „Св. Четиридесет мъченици“), в Охрид („Св. Иван Канео“, „Св. Богородица“, „Св. Наци“), Несебър (над 10 църкви), Червен, Асеновград, Беренде, Никопол. Забележителното е, че построените храмове са сравнително малки. Несъмнено това е поради търсената интимност при общуването с Бога и светиите. За съжаление от този огромен брой християнски храмове са оцелели само няколко десетки. Останалите са били унищожени при турското завоюване на българските земи или превърнати в джамии.
Турските завоеватели, като мюсюлмани, налагат строги ограничения не само на строителството на нови, но и на ремонт на заварените църкви. Мюсюлманският закон повелявал построените църкви да не бъдат по-високи от мюсюлманин, яхнал кон, да нямат камбанария и външна украса. Затова българите строят малки, еднокорабни църкви. За да увеличат обема на вътрешното пространство, понякога църквата се вкопавала дълбоко в земята. Грижата на християните за храма се насочва към вътрешната му украса – дърворезбения олтар и прекрасните икони. Едва след 1834 г. турските власти под натиска на Русия позволяват да се строят големи църкви. Църковната архитектура отново се възражда – огромни трикорабни базилики се строят до края на XIX в. в Пловдив, Пазарджик, Свищов, Търново, Мелник, Велес, Щип, Битоля, Самоков, Асеновград. Истински шедьоври на архитектурното изкуство са храмовете, изградени в различни селища на българските земи по планове на самоукия архитект Кольо Фичето. През тази епоха се възстановяват или преизграждат и десетки български манастири.
След Освобождението и възстановяването на политическата независимост на българската държава със средства предимно от населението са изградени хиляди нови църкви. Истински архитектурни шедьоври са катедралите в Бургас, Варна, София. Между 1878-1913 г. българското правителство построява със средства от бюджета над 1500 църкви и 74 манастира и в Македония.
Българите католици също издигат три огромни и красиви катедрали в град Раковски, като една от тях е втора по големина на Балканите.
През годините на тоталитаризма църковното строителство замира. Наистина комунистическото правителство заделя средства за възстановяване и поддържане на просиялите през вековете църкви и манастири като Рилския, но стотици други в обезлюдяващите се села са изоставени, рухват или търпят сериозни повреди.
След 1989 г. са възстановени много порутени храмове и са построени стотици нови. Изключително красиви и импозантни са новите църкви в градчетата и селата в Родопите, където младите хора отхвърлиха наложения с насилие ислям и възвърнаха християнската вяра на прадедите си. Истински шедьоври в това отношение са църквите в Неделино и село Старцево.