. . . Азъ виждамъ те надъ роднитѣ полета —
Какъ носишъ се срѣдъ щикове-гора . . .
И чувамь гръмъ, и викове „ура“,
Побѣденъ шумъ, и трѣсъкъ на гюллета . . .

Прѣдъ тебъ, о знаме чудно, възигра
Земята родна; млъкна майка клета,
И пръсна се прокудата проклета:
Слѣдъ нощь вѣковна блѣсна пакъ зора.

Ти се развѣ надъ нашитѣ балкани,
И пламна Загра, редомъ стана трусъ, —
И паднаха вѣковнитѣ тирани . . .

Съсъ тебе побѣди светата Русь —
Ти правишь воленъ всѣки робски синъ.
Кога ще се развѣешь надъ Пиринъ ?

Ив. Грозевь.
Списание Съврѣменна илюстрация 1912г.