BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Хората на изкуството са скандалджии с морал, казва Дора Бонева

– Госпожо Бонева, мислите ли, че възрастта има значение за жена, която знае цената си, цял живот е работила – рисувала това, което й е на душата, и се радва на слънцето и природата в Родопите?
– За съжаление, голямата възраст има много недостатъци. Разбира се, съдържа сериозен опит и понякога мъдрост. Поне за известно време.
– Какво научихте за себе си през всичките тези години – каква бяхте, каква сте сега?
– Промените невинаги са радващи. Ще ви кажа под секрет, че когато извадих от чекмеджето детските си рисунки (няколко от тях включих в новия си албум), си помислих, че на 3-4 години съм била най-истински художник.
– Вие сте дама и творец, която явно държи да остане извън светлината на така наречените светски прожектори – до каква степен сте подвластна на суетата? От друга страна, сте Овен и темпераментът ви вероятно не е от най-кротките – как овладявате стихиите в себе си, за да не изригнат при общуването с доста безумната ни действителност?
– Вярно е, че не обичам прожекторите
Предпочитам да работя тихо на спокойствие. Лиляна Русева, която беше същата зодия, веднъж се пошегува, че понякога се превръщаме в овце. Сега бих добавила, че овните могат да бъдат кротки и послушни, но само по свое решение.
– Що за даскал беше Дечко Узунов?
– Беше изключителен художник и учител. Основното му качество като професор беше, че не се опитваше да подготвя свои подражатели. Впрочем, мисля, че беше неподражаем.
– Каква е вашата любовна история с Любо Левчев?
– Частично е описана в „Ти си следващият“. Вероятно най-забележителното в нея е това, че продължава повече от 50 години.
– Как стана така, че нарисувахте портрета на Георги Димитров?
– Вече не си спомням конкретния повод. (Между другото Георги Димитров беше интересна личност). Вероятно е имало тематична изложба за негова годишнина. Предполагам, че после е бил е откупен от тогавашната държавна комисия и подарен на кубинска делегация. Във всеки случай, не знаехме къде се намира. Любо беше много изненадан, когато го видя в Куба.
– Що за човек беше Висоцки?
– Той не беше обикновен актьор, а уникален и всестранен артист. Започнах неговия портрет, когато Театърът на Таганка гостуваше в София. Завърших го след заминаването му. Показах го на изложба и Националната художествена галерия го откупи. Когато през 1983-та правих изложба в Москва, за съжаление след смъртта на Володя поисках портрета за временно ползване. За нещастие, той не се върна с останалите картини. (Надявам се все пак да е попаднал при човек, който наистина обича Висоцки). Наложи се да направя възможно най-точното копие, за да го върна на Националната галерия.
– Бяхте ли приятели с Апостол Карамитев и Григор Вачков?
– И с двамата бяхме истински близки. Веднъж бяхме заедно на море с Гришата, тъкмо когато той ставаше страхотно популярен след „На всеки километър“. Един ден на плажа при нас дотича някакъв човек и каза, че детето му много иска да се снима с Григор Вачков. Той, разбира се, се съгласи. Мъжът пак на бегом изчезна и се върна с бебе в ръцете. Когато започнах да го рисувам, Гришата започна да ми внушава, че ще стане страхотен портрет (После получих за него наградата на СБХ). Просто той влагаше в чуждото творчество същата енергия и отдаденост, като в своето. Апостол сам поиска да ми позира. Вече беше болен, макар че почти никой не подозираше това. Продължаваше да работи на бързи обороти и идваше в ателието между многото си ангажименти – часове със студентите си, репетиции и представления.
– Разкажете за вашето приятелство с Людмила Живкова? Тя ли поиска да я рисувате?
– Людмила реши, че трябва да позира пред трима художници – Дечко Узунов, Иван Кирков и моя милост. За съжаление, не успях да завърша портрета преди катастрофата и промяната на нейната визия. Но все пак го показах на една изложба. Другите два или три портрета правих след смъртта й по рисунки и снимки. С нея за политика не сме говорили никога. Беше нестандартна личност, но не се вместваше в понятието модерна.
– Възможно ли е големият актьор, художник или писател да бъде човек с първични инстинкти и без морал?
– Хората на изкуството рядко са „добряци“. Много често са егоисти, понякога скандалджии. Но съм сигурна, че човек без морал не може да създаде нещо истинско.
– Били ли сте при Ванга? Има ли в рисуването Божие просветление?
– За първи път бях при Ванга като преводачка на приятелка от чужбина. Следващия път тя идва в София у дома. По-късно сме ходили да питаме за болни деца или приятели, а често тя изпращаше съобщения, че иска да види Любо. Винаги сме ходили заедно, но не сме питали за себе си. Тя казваше сама, ако има нещо важно. Не съм религиозна, но просветление сигурно има във всяко нещо, създадено без корист, а с обич.
– Повтарят ли ви – вас и Любо Левчев – внуците ви Боян и Яна?
– Общото между членовете на нашето семейство е, че всички се занимаваме с изкуство. Но за щастие никой никого не повтаря. Яна и Боян тръгват по пътя на музиката и сцената.