BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2019
П В С Ч П С Н
« ное.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

ФРАГМЕНТЪТЪ

Фрагментътъ е рожба на новото врѣме — новата литература, новото изкуство.
Античната литература познава фрагмента само като моралистиченъ афоризъмъ: Епиктетъ и други.
Романтизъмътъ притежава философско-критичния фрагментъ, на Новалисъ и Фридрихъ Шлегель.
Съврѣменната епоха, обаче, познава фрагмента въ всички изкуства: поезия, живопись, музика, театъръ.
Фрагментътъ е рожба на новото изкуство. Новото изкуство е фрагментарно. Непълно или: недопълнено съ обяснителнитѣ подробности на непосрѣдната логика.
Ницше: „Азъ казвамъ и нѣмамъ врѣме да докэзвамъ“. Причина на фрагмента. „Моя гордость е да казвамъ въ десеть изречения това. което всѣки другъ казва въ една цѣла книга, — което всѣки другъ не казва въ една цѣла книга . . .“
Малларме: „За мене една поема е мистерия, на която читательтъ трѣбва да търси ключа“. Първо. И второ: „Въ сущность, проза не съществува: съществува само азбука, и послѣ — стихове Повече или по-малко стегнати, повече или по-малко разпрострѣни.
Тамъ дѣто има усилие за стилъ, ще има стихъ.“
Стихътъ е фрагментъ. Стилътъ довежда до фрагментъ. Защото стилътъ е синтезъ. Синтезъ въ мисъльта и синтезъ въ срѣдствата. Сгъстяване.
За постигане на своята задача — художествения ефектъ — изкуството си служи съ минимумъ отъ срѣдства.
Минимумъ отъ срѣдства: сгъстяване: фрагментъ: стилъ.
Не само една откъслечна мисъль — афоризъмъ — е фрагментъ. Днесъ цѣлото изкуство е фрагментарно. Стилътъ довежда до фрагментъ
Стилъ: синтезъ: фрагментъ.
Изкуство: стилъ: фрагментъ.
Стилътъ доведенъ до край ражда фрагментъ. Стилътъ създава художествения ефектъ.
Отъ тукъ: голѣмата сила на фрагмента, на фрагментарною изкуство
Фрагментъ значи: да не кажешъ всичко. Да несвържешъ всички отдѣли и части съ логични мостчета.
Логиката е анализъ.
Изкуството е синтезъ: фрагментъ. Едно художествено произведе ние е построено не върху ясни логични елементи, а върху далечни психологически асоциации. Колкото асоциациитѣ сѫ по-далечни, толкова изкуството е по-фрагментарно. Повече разпокѫсано — отъ логично гледище: по-вече сгѫстено —отъ стилно гледище.
Психологическата основа на фрагмента е асоциацията. Асоциацията прѣдполага голѣма душевна чувствителность: интуиция. Слабата душевна чувствителность създава близки, осѣзаеми асоциации. Близкитѣ асоциации сѫ логически продуктъ: илюзия;метафора. Слабата душевна чувствителность на художника създава изкуство отъ осѣзаеми, логични асоциа тивни елементи — изкуство на илюзията: „реализъмъ“. Голѣмата ду- шевначувствителность на художника създава изкуство отъ далечни, алогични— граничещи съ абстракцията — асоциативни елементи: изкуство на алюзията: „символизьмъ“.
Символътъ е асоциация — образъ създаденъ чрѣзъ асоциация. Образътъ, създаденъ чрѣзъ логиката, — метафората—е винаги образъ на непосрѣдното осѣзание: адекватъ на дѣйствителностьта. Дѣйствител- ность: не изкуство. Логичниятъ образъ се постига винаги чрѣзъ непосрѣденъ анализъ. Резултатътъ е: адекватъ на дѣйствителностьта; не изкуство.
Изкуството дири и изтръгва отъ нѣшата тѣхната есенция ; не нѣщата—а есенцията на нѣщата ; не фактитѣ—а смисъла на фактитѣ:синтезъ.
Заключение: изкуството е субективно. Въ противоположность на логичната дѣйствйтелность—обектътъ — и нейния-аналитиченъ адекватъ : обективния епосъ. Изкуството е субективно: лирика.
Епосътъ принадлежи на примитивнитѣ стари врѣмена. Изкуството на старитѣ врѣмена е епосъ.
Епосъ: логика: анализъ: обективность
Лирика : асоциация:: синтезъ: субективность.
Лириката е изкуството на новото врѣме. Новото врѣме отрича обективното изкуство на старото врѣме.
Хомеръ — Анти-Хомеръ.
Епическото изкуство дѣйствува съ фактитѣ, нѣшата — и трѣбва да ги свързва съ логични връзки. Обективность, която довежда до подробность. Пълна картина.
Лиричното изкуство дѣйствува съ алюзията на фактитѣ – съ символи, свързани помежду си чрѣзъ асоциацията. Изключена е всѣка възможность за подробна картина. Фрагментъ.
Днесь поезията е лирика. Епично творчество въ поезията е една невъзможность. Защото съврѣменната психея не притежва епичната обективность на примитивнитѣ хомерически врѣмена. (Една забѣлѣжка: Пенчо Славейковата „Кървава Пѣсень“ е абсурденъ анахронизъмъ.) Съврѣменната психея възприема всичко въ свѣта като субективна алюзия асоциация; синтезъ; фрагментъ.
Колкото душата става по-чувствителна, по-възприемчива. по-изтъ- нена, по-способна да свързва нѣщат? чрѣзъ асоциации, чрѣзъ алюзия на тѣхния смисълъ — чрѣзъ интуиция — толкова по-фрагментарно ше бжде изкуството.
Една разгадка: съврѣменната поезия — съврѣменното изкуство въобше — изглежда тъмно, неясно, зашото е фрагментарно съчетание на далечни асоциации, съчетани възъ основа на интуицията. Съврѣменното изкуство е тъмно за тъмнитѣ души — за душитѣ лишени отъ интуиция; за душитѣ, които могатъ да възприематъ само фактитѣ — веществото на фактитѣ. но не и смисъла на фактитѣ.
А изкуството дири и изтръва отъ фактитѣ —отъ нѣщата — тѣхния смисълъ и прѣвръща фактитѣ и нѣщата — чрѣзъ интуиция — въ символи.
Изкуството — било то „символизъмъ“ (въ поезията) или „експресионизъмъ“ (въ живописьта) — дѣйствува съ нѣщата като съ интуитивни символи: символи, които въплощаватъ смисъла, есенцията на нѣщата. Затова изкуството не може да бѫде никога „реализъмъ“ — т. е. ясно, обективно, логично съчетание на самитѣ нѣща. То е субективно съчетание на символи. Затова е „неясно“ — „тъмно“ — и фрагментарно.
Само въ фрагамента може да бѫде вложенъ, синтезиранъ — смисъла на нѣщата. Задъ многообразието и голѣмото число на нѣщата се крие тѣхния смисълъ; задъ подробностmnа; задъ (максимума отъ вещество, форми и факти. Изкуството трѣбва да намали този максимумъ, да прѣмахне подробноститѣ — и разкрие смисъла (Платоническата идея) скритъ задъ максимума отъ нѣща и факти. Това значи: да намали числото на нѣщата. и фактитѣ, съ които ще дѣйствува — да прѣвърне ре- алнитѣ елементи въ символи.
Минимумъ отъ срѣдства: фрагментъ.
Историята на съврѣменото изкуство — лирика, живовпись, (музиката е сама по себе си фрагментъ!) — има прѣлъ себе си само фрагменти. Една лирическа поема е създадена отъ отдѣлни — независими помежду си — образи, които асоциацията свързва въ едно цѣло — една идея; цѣльта тукъ не сѫ образитѣ, а идеята — образитѣ сѫ само символи на идеята. Абсурдно е да се пита .какво се разправя* въ една лирическа поема. Нищо не се разправя, нищо не се описва, никакви образи не се рисуватъ — образитѣ сѫ само символи и въплощаватъ идеята. Сѫщо и въ живописьта: днесъ една картина не „прѣдставлява“ нищо — никакво дърво, пито конь, нито човѣкъ, нито кѫща – никакво дѣйствие между това дърво, този конь, този човѣкъ или тази хѫща — едно дърво, единъ конь, единъ човѣкъ.една кѫща и пр. нарисувани въ една картина сѫ само образи, символи,,които въплощаватъ идеята. Затова една картина на нѣкой съврѣменъ художникъ изглежда тъй фрагментарна, съчетание на отдѣлни фрагменти – отдѣлни образи, които асоциацията — чрѣзъ силата на интуицията — свързва въ идея. Сѫщо и въ онова изкуство, което слива въ себе си поезията и живописьта — словесния и пластичния образъ: театърътъ. Въ драмитѣ-не Стриндберга („Мъртвешки Танцъ“, „Соната на Призра- цитѣ“, „Сънна Мистерия“, „Къмъ Дамаскъ“, Коронна Невѣста“ и пр.) и Морисъ Матерлинкъ всѣки словесенъ или пластиченъ образъ не е самоцѣль, а символъ, който въплощава идеята.

ГЕО МИЛЕВЪ. Списание „Везни“. Ноември 1919г.